Планът за действия за повишаване на готовността на НАТО естествено е пряк отговор на агресивните действия на Русия с анексирането на Крим и инвазията в Източна Украйна, но той отчита и предизвикателства на „Ислямска държава“, както и други рискове, по които има споделена оценка в страните от НАТО. Това каза в "12 + 3" на БНР военният министър Велизар Шаламанов.
Планът е в няколко части. Краткосрочно това са мерките за гарантиране на сигурността на страните от НАТО в тази усложнена среда, в която България ще предложи конкретни стъпки. По-дългосрочно е процес на адаптиране на НАТО и това ще включва действително проектите за подобрени способности, подобрена оперативна съвместимост, подобрена подготовка в дългосрочен план, обясни той.
Мерките, които България ще предприеме, са след афилирането на нашата 6-ва бригада към корпуса в Солун и втората ни бригада - Тунджанската бригада, да бъде афилирана в корпуса , да разширим използването на полигона в Ново село за учения на НАТО и страните от НАТО, като го свържем и с други учебни центрове в страни от НАТО; да задълбочим сътрудничеството в Черно море; да направим всичко необходимо, така че в небето на България да могат да бъдат извършвани съвместни операции между нашата авиация и авиацията на съюзниците по гарантиране на въздушния суверенитет; да се включим в инициативата на Германия като рамкова нация за разработка на съвременни способности, което всъщност се свежда до индустриално сътрудничество, не само до военно сътрудничество, изброи Шаламанов.
Това са само част от мерките, които обаче, за да се случат, трябва наистина да имаме съгласие по една национална програма, която да гарантира и необходимите средства – средства, заделени от българския бюджет, за да може към тях да бъдат добавени средствата от НАТО, от Европейския съюз и от съюзниците, които проявяват солидарност към нас, посочи военният министър.
