Ако бъде затворена Корпоративна търговска банка (КТБ), ще бъде изразходван целият ресурс на Фонда за гарантиране на влоговете и ще се предизвика системен риск.
Затова банката трябва и може да бъде спасена. Това коментира в интервю за в. "Труд" икономистът Красимир Ангарски, който е и член на Експертния консултативен съвет за КТБ. По неговите думи четвъртата по големина финансова институция е стуктуроопределяща и работи предимно с български предприятия.
Експертът коментира, че Българската народна банка (БНБ) е кредитор от последна инстанция. "В случаите на системен риск тя има право и е длъжна да се намеси. Преди това обаче има много варианти, чрез които може да се предотврати да не се стига дотам. Точно това не се разбира от БНБ и от нейното ръководство, че това да се намесят, е тяхно задължение", допълва той.
По неговите думи стъпката към включването на акционерите в оздравяването на КТБ е правилна, но Централната банка е закъсняла доста с нейното предприемане. Красимир Ангарски коментира, че все още акционерите не са дали свои конкретни предложения спрямо поставената под специален надзор финансова институция.
"Друг разумен ход пред БНБ е да направи консултативен съвет за решаването на този казус. Централната банка има такива правомощия по закон. Така би могло да поиска от всички доказани експерти да дадат предложения с проекти за преструктуриране на КТБ. След това биха могли да се опитат да реализират някой от тях", обяснява икономистът.
По отношение на вече изработения от Експертния консултативен съвет проект за преструктуриране на КТБ Красимир Ангарски казва, че той не предвижда казусът да бъде решен за сметка на данъкоплатците. По неговите думи решението може да се търси извън използването на средства от държавния бюджет.
"Това може да стане предимно за сметка на акционери и вложители, които не ползват защита по Закона за гарантиране на влоговете. Разходите за спасяването на банката могат да бъдат покрити частично и от това, което е останало от собствения ѝ капитал, от натрупаните във финансовата институция резерви и провизии", смята експертът.
Той посочва още, че може да бъдат разработени различни предложения за алтернативни финансови инструменти, които да се предложат на инвеститори и вложители, а те сами ще преценят кой вариант за подпомагане на банката е най-подходящ за тях. Ангарски акцентира върху това, че по този начин загубите ще бъдат значително по-ниски, отколкото при обявяване в несъстоятелност на КТБ.
Според него ще има интерес от страна на клиентите и инвеститорите в банката да се включат в нейното оздравяване. Експертът посочва, че всеки би предпочел вместо да изгуби своите средства, да ползва първоначално 50% или 60% от тях.
"Другата част ще бъде вложена в избраните финансови инструменти, които ще могат да се търгуват. Притежателите им ще могат да ги продадат и да получат някаква цена. Всеки ще предпочете това, отколкото да се закрие банката и да се разпродадат активите. Тогава кой какво ще получи, не е ясно", допълва той.
По отношение на ТБ "Виктория" Красимир Ангарски, казва, че тя може веднага да бъде отворена и да заработи.
На въпрос за исканото от БНБ специално законодателство за преструктурирането на КТБ икономистът отговори, че приемането на подобен административен акт би било абсолютна грешка. "Нашето законодателство е сред най-добрите в Европа. Това не трябва да се прави, особено като се има предвид, че не е извървян пътят и не е дадена възможност на инвеститорите и на старите акционери да участват в оздравяването на банката", казва още икономистът.
За предложението на вложителите в КТБ да бъдат изплатени малки суми от техните депозити Красимир Ангарски коментира, че това не би било генерално решение, а работа "на парче".
"Тези идеи са половинчати и могат да допринесат само за влошаването на състоянието на банката. На този етап би било погрешно да се разпродават единични активи или да се плаща на избрани клиенти без цялостна програма за оздравяване на банката”, обясни експертът.
