Селото, в което преди 10-тина години цареше спокойствие и тишина, а часовникът сякаш бе спрял, в момента е един от основните центрове за туризъм и хотелиерство в страната.
За да си намериш стая, резервациите се правят 2-3 месеца в аванс, независимо от факта, че всяка втора къща дава стаи под наем, а хотелите никнат като гъби.
Цените на имотите в момента вървят около 100-110 евро на кв. м. Това е основната причина много от местните хора да продават земите си, а строежите неспирно се множат. Селото отдавна е загубило автентичността си, точно заради бързо развиващия се туризъм през последните години – младото поколение рибарчани превръщат наследените си къщи в стаи за гости, а животновъдството е намаляло рязко и да видиш крави по улицата е рядкост. В рамките на селото, което е дълго 12 км., „Бели Вит” има четири притока, най-известен от които е р. „Костина”. На 12 май 1876 г. Георги Бенковски и четата му били на път да преминат "Костина", когато турска войска ги нападнала в засада – успял да се спаси само Захари Стоянов, който минавайки последен скочил от моста в тогава бурната река и избягал от поробителите. Главата на Бенковски била отсечена и измита в т.нар. „кърваво кладенче” до което има издигнат паметник в негова чест. Едно от „чудесата” в Рибарица е хотелът „Casa Domini”, чиито архитектурен стил е трудно определим, има си от всичко по малко – римски колони, кичозни орнаменти по екстериора, а дори и казино. Тази сграда не може по никакъв начин да се върже със заобикалящия я пейзаж, това е факт и за много други нови постройки, например пететажното полицейско управление, което в момента се строи в началото на селото. Рибарица вече наистина не прилича на себе си и въпросът който е актуален на този етап е до кога тези хотели ще имат посещаемост? Това, за което идват туристите – да видят природата и да се откъснат от пренаселения град, скоро ще изчезне напълно. Реката, в която вече няма и помен от риба, е толкова мръсна, че за къпане не може да става дума, а нивото на водата намалява повече с всяка изминала година.
Снимки и текст: Неделчо Хазърбасанов
