Около 300 дилъри в Перник пробутват дрога на деца между 12 и 14 години. Полицаите вземат пари, за да си затварят очите и това е така от години. Тук навсякъде можеш да си купиш дрога, дори и от бензиностанциите. Не виждам друг начин да се справим с проблема, освен ако ние, които физически сме по-силни, не поведем открита битка с тях.
Това каза пред Фрог нюз 24-годишният шеф на Зелени барети Мартин Илиев от Перник. Неговата организация стана известна след като преди няколко дни нейни членове влязоха в жестока физическа саморазправа с охранители на дискотека „Инсигния” в миньорския град, в която свободно се продават наркотици. Тогава пострада и екипа на TV7, заснел побоя по време на журналистическо разследване.
Вижте какво още сподели младият мъж пред Фрог:
- Мартин, как ти дойде идеята да създадеш Зелени барети и каква е целта на организацията?
- Още от две години обмислям да си направя такава неправителствена организация, която да се бори с неправдата в живота. Това, което най-много ненавиждам е несправедливостта. За съжаление я виждаме на всяка крачка. Яд ме е, че полицията и институциите нищо не правят, за да се борят с разпространението на наркотици. Преди няколко месеца с мои приятели решихме първо да се противопоставем на поголовното изсичане на горите в „Голо бърдо”. Открито казахме, че за това е виновна кметицата на Перник и вместо да се вслушат в нас ни посочиха нас за виновни.
- Казват, че сте наричали кмета с обидни думи.
- Това не е истина, просто така беше удобно на полицията да твърди. И какво- осъдиха ме да платя 100 лв. глоба за хулиганство. Не си мислете, че това ни е спряло, даже напротив. Насочихме усилията си към основната ни цел-да изчистим улиците на града от дилъри.
- И как решихте да го направите?
- Знаем ги всички до един. Те са около 300 човека. Тук всеки четвърти продава наркотици. Просто е ад. Най-ужасното е, че пробутват дрогата на деца, ученици, 12-14 годишни. По улиците, по училищата, дори по бензиностанциите, ако решиш, можеш да си купиш. Всичко се знае, но никой нищо не прави. Решихме да ги издебваме вечер търговците и да ги натупваме. Нищо лошо няма в това. Целта ни не е да убиваме, а да ги изгоним. Как иначе да стане, като държавата и полицията я няма. Какво, да гледаме престъпниците как се разкарват спокойно, тровят малките и да се правим, че нищо не се случва?! Това никъде го няма.
- Не мислиш ли, че е по-редно да се обърнеш за помощ към МВР? Все пак има правила, закони.
-Е как да стане, като всеки полицай е вързан с конкретен дилър. На кого да се оплача. Има само неколцина ченгета, на които имам доверие, но те нямат думата. Сега като ни задържаха покрай побоя в „Инсигния” нали ги видях. Беше ги яд, че докато ни държат в районното губят пари. Нищо не става от тях. Продали са се. Всеки си мълчи и гледа как да мине времето и да вземе някой лев. Това е. Знаете ли, в този град всеки си е купил автомат, пушка, пистолет, нож. И прави с тях каквото си поиска.
- Описвате апокалиптична картина. Колко акции сте имали срещу търговци на дрога?
- Две, втората беше „Инсигния”. При първата спряхме една кола с дилъри и се започна. Един от тях директно извади нож и го заби в крака ми. Зашиха ме после, сега трудно минава раната, но не ме интересува, ако нещо се усложни ще пия антибиотици и това е. Като излезеш да се биеш не мислиш. Знаеш, че или той или ти ще го пребиеш. Няма друг вариант. Ако усетиш, че си жив нямаш друг избор освен да нападаш.
- Но така може да пострадаш тежко.
- Не ме е страх, така съм устроен. Хвърлям се и знам, че имам една цел. На 12 години бях, когато ми дадоха да опитам дрога. Не го направих. Много пъти са ми опирали дулото на пистолет в главата.
- И какво си мислиш в този момент?
-Стреляй. Ако не го направиш ще те смачкам. Наистина не чувствам нищо. Не ми минава дори, че мога да загубя живота си. Сигурно ви се струва странно, но е така. Знаете ли, всяка събота и неделя пред заведенията в Перник се събират дилъри и пребиват невинни хора. За една година около 100 човека са бити и то зверски. Нещо да сте чули за това от полицията! Да има някой осъден, наказан?! Няма! Всички мълчат! Полицаите знаят и си мълчат. Никойя не сме е да гъкне. На вечер от дискотека като „Инсигния” се печели по 40-50 бона от наркотици. Мен многократно са ме заплашвали със смърт. Един от моите хора-Методи Кирилов без причина беше нападнат ден преди акцията в дискотеката. По време на акцията пък пребиха почти до смърт моя братовчед Георги Никифоров. Охранителите на заведението, което се държи от Калин Кинтата го налагаха дори, когато беше изпаднал в безсъзнание. На записа се чува ясно как Кинтата крещи: „Убийте го! Убийте го!”. Той продава дрога откакто се помня. И ако проверите ще видите, че е с чисто минало, няма нищо за него. Как става тази работа?! Неговият бияч Захари, който е известен като Заре, е пребил с ръцете си поне 50 човека за последната година. Ама и той е чист. Знам, че Георги го пребиха заради мен, така са искали да ме накажат за това, което правя. Отиваш, питаш даден човек защо продава наркотици и той вади бухалката и те почва. Ето това с прости думи се случи в дискотеката.
- От полицията неофициално твърдят, че ти си близък на сочения от тях за наркобос Феодор Феодоров-Федката, както и че те е пратил да се саморазправяш с неговите конкуренти.
- Не отричам, че Федката го познавам, живеем близо един до друг, но до този момент с нищо не съм разбрал, че се занимава с наркотици. Знам, че строи в общината, почиства, помага на много хора. Няма да крия, че е мой идол. Искам да приличам на него по всичко- как мисли, как се облича, какво прави. Искам един ден да съм като него. Той думичка не ми е казал за това, което правя. Искам да ме подложите на детектор на лъжата, за да видите, че съм искрен. Знам, че върху мен се изливат кофи с помия. Отворете интернет и ще видите какво ли не. И това с Федката е най-малкото, което ще чуете. За всяко нещо съм готов да се кача на детектор. Да, вярно е, че съм криминално проявен и не го крия.
- В какаво си се провинил?
- За побои само. Бил съм какви ли не-лихвари, рекетьори, дилъри и изнасилвачи. Не мога да ги понасям. Но това не е всичко от мен. Искам да съберем пари и да построим поне една площадка за спорт в града. Тук няма нито една. Децата няма къде да спортуват. Предлага им се само дрога. Аз съм бил 15 години футболист и знам колко е важно да тренираш. Вие имате ли някой, която да ни помогне? Не искаме да взимаме пари. само да каже някой, че може да го направи. Това ни стига. По време на новоднението се събрахме и отидохме да помагаме на 20 човека от кв. „Бела вода”. Чистим, мием. Носихме щъркелчета, за да ги спасим. Който има нужда, сме готови да се притечем. Ей така ще правим, от човек на човек.
- Колко души са с теб и те подкрепят?
- Регистрирал съм НПО. В него има 3000 човека, като най-младия член е на 13 години, а най-възрастния на 75. Това е дядо ми. Реално около 50 души активно спортуват и са силни физически. Аз съм председател, а 100 човека са зам.-председатели. Сега като се разчу за нас ни се обаждат от цяла България-Варна, Пловдив, Радомир, Брезник. Отворихме офис в Перник, след месец ще направим същото и в София. Искам да стигнем до всеки град. Имаме си страница във фейсбук.
- Казват, че голям приятел ти е сина на друг известен наркоиграч- Пупи, който беше убит заради незаконния бизнес. Става дума за Никалъс, това вярно ли е?
- Ники го познавам, защото живем в един квартал. Добро момче е и никога не е отворял дума за наркотици. Знач, че страда заради това, че са убили баща му. Нищо повече. Но това не ме притеснява, готов съм да го поканя в Зелени барети и съм сигурен, че няма да ми откаже.
- Някои си мислят, че може да си безделник и затова се занимаваш с такива неща.
- Как може, нали виждате, че съм дошъл при вас с работни дрехи. Родителите ми имат магазини и по цял ден съм по обектите. Отделно от това съм студент в Благоевград, специалност „Стопанско управление”, активно спортувам. Мразя наркотиците и алкохола. Дори вчера на рождения ми ден си налях само една чашка за здраве.
- При това положение имаш ли си приятелка, която да те подкрепя?
- Имах си, но се разделихме. Познаваме се от деца и винаги сме били заедно. Тя реши, да продържи сама и аз много искам да е щастлива. Сега сме приятели, чуваме се, мисля за нея и искам най-доброто да й се случва. Тя е важен човек за мен. Сега съм сам.
- Какво най-много ти се иска да направиш в живота си?
- Пет детски площадки и да помогна на сираците в един дом край Перник. Те няма какво да ядат и това не ми дава мира.
- Хората на твоята възраст си мислят за съвсем други неща и за всички неволи упрекват политиците.
- Не политиците, ние сме си виновни. Ние не искаме да излезем и да протестираме срещу несправедливостта, така както гърците, например. В България се живее зле, но аз съм патриот. Свикнал съм с реалността. Приемам я такава. Само веднъж съм гласувал на избори и съжалявам, че го направих. Не гледам новини, не слушам политиците. Когато се прибера вкъщи си пускам сами комедии.
- Не се ли притесняваш, че може с действията си да предизвикаш гнева на полицията и да те затворят?
- Ако полицаите тръгнат срещу нас ще стане война. Сега ще си ушием униформи, за да може като тръгнем на акция да ни познават. Всъщност реших да се кръстим барети, защото това олицетворява силата.
