Съвет на мъдреците, в който ще влизат министри, представители на научни среди и бизнесмени, ще се бори с "изтичането на мозъци" от България. Официалното име на новата структура ще е Съвет за интелигентен растеж и ще се намира в Министерския съвет.
Създаването му е предвидено в изготвената стратегия за интелигентен растеж, която беше пусната за съгласуване. Тя има за цел увеличаване на инвестициите в нови технологии, обучението на специалисти, наемането на висококвалифицирани кадри от българските фирми и нарастване на парите за наука и разработки до 1.5% от БВП до 2020 г. Председател на съвета ще е министър-председателят. От бизнеса ще има представители на определените приоритетни области, към които страната ще положи усилия, за да се развиват. Това са информационните технологии, мехатрониката, биотехнологиите, нанотехнологиите, производство на филми, музика, радио- и телевизионни програми, фармация и екологично чисти продукти, пише в. Сега. Стимулиране и усъвършенстване на инженерното образование, насърчаване на фирмите да наемат висококвалифицирани кадри, както и да организират стажове и специализации за студенти, които по-късно да остават на работа. Това са част от мерките, които държавата възнамерява да приложи, за да спре изтичането на мозъци към чужбина. Този процес е най-силен сред висококвалифицирани кадри - завършилите информационни технологии и докторантите. За целта се предвижда да се въведат ваучери за обучение и квалификация във висшите училища по заявка на бизнеса. Другата мярка ще е да се даде възможност на университетите да създават стартиращи предприятия от студенти под патронажа на преподавателите и менторите за развитието им. Българските клъстери могат да стимулират регионалната специализация на България, смятат авторите на стратегията. За целта се предвижда реформа в професионалните училища, като държавата ще стимулира създаването на такива в местата, където работят успешни и иновативни фирми. Едно от заключенията в документа е, че сегашната структура на образованието не е благоприятна за преминаване на растеж на базата на иновациите. Според авторите на документа трябва и в училищата, и в университетите да се наблегне на обучението на "терен", а не всичко да е теория. Така завършващите излизат неподготвени да започнат веднага работа. Трябва да се приемат и законови промени, за да се осигури възможност да се въведат гъвкави учебни планове, базирани на модулно обучение. Признаване на неформално придобити квалификации - например на специалисти, които се занимават с програмиране, може да се окаже също така полезно за задържане на младите специалисти в България. По част от определените в стратегията приоритетни области за развитие вече има готови проекти, на които се разчита, че ще преместят напред България в класацията на иновативните държави. Според Националната пътна карта на научноизследователска инфраструктура до 2020 г. ще бъдат отделени над 108 млн. лв. за изграждане на девет водещи научноизследователски проекта. Те фигурират и в стратегията за интелигентен растеж. Сред тях са изграждането на Национален университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания, Център за съвременна микроскопия за фундаментални и приложни изследвания в областта на биологията, медицината и биотехнологиите и национален център за високопроизводителни и разпределени пресмятания. България е лидер в страните от ЕС в седем области - производството на едножични влакна от пластмаса, метални соли, руди от благороден метал, олово, мед, маслодайни семена, плодове за извличане на "меки" масла и дамско облекло. Отчита се също така бум в развитието на творческите индустрии като информационни технологии, филмова индустрия, архитектурни дейности, реклама, научна и развойна дейност. Само във филмовата индустрия броят на фирмите са се увеличили с 50%, добавената стойност - с 40%, а заетостта - с 25%. В творческите индустрии работят около 88 700 души. Годишният оборот е общо 6.2 млрд. лв.
