В подготвяния закон липсват облекчения за бизнеса, подкрепящ спорта. Отношението към спорта не се променя, трудно може да се чака нещо хубаво, казва националният треньор по колоездене и говори за китайските чудеса.
Тодор Колев - националният треньор по колоездене и мениджър на един от водещите родни клубове „Хемус 1896” (Троян), бе начело на малката група, представяща България в шосейното колоездене на Олимпиадата в Пекин 2008. Припомняме – нашите бегачи спечелиха две олимпийски квоти в шосейното колоездене, взети от възпитаника на троянската школа Даниел Петров и от бургазлията Евгени Балев. По-долу ви представяме следолимпийско интервю с г-н Колев, направено няколко дни след завръщането му от Пекин.
- Целта ви, както споделихте преди заминаването за Пекин, бе двамата ни колоездачи да завършат бягането на 245 км. Не се получи, защо?
- Целта ни не е била тази. Специалистите знаеха, че нашите момчета имат минимални шансове. Но това нямаше как да се обяви – нямаше да е добре нито за тях, нито за феновете. Ние обаче определено постигнахме успех със завоюването на двете олимпийски квоти. И този успех не бива да се подценява, тъй като цели 24 години – от Олимпиадата в Москва през 1980 г., българските колоездачи не успяваха да спечелят олимпийска квота. Направи го троянският възпитаник Димитър Господинов през 2004 г. на игрите в Атина, а за Пекин удвоихме участието си.
- Всички оценяват като много слабо българското представяне на Олимпиадата в Пекин 2008 – 42-ро място в крайното класиране и едва 5 медала (срещу 12 в Атина). Вашето мнение?
- Мисля, че е точно обратното. При вече 20-годишната липса на държавна политика за спорта, при орязаното финансиране, при окаяната ни спортна база - тези 5 олимпийски медала от Пекин са си истински успех. Не искам да съм лош пророк, но ако така вървят нещата, в Лондон през 2012 г. няма да вземем и толкова, изобщо няма да вземем медал. Има и друго – тази ситуация отблъсква младите от спорта. Бяхме заедно с Валери Григоров – съпруга на двукратната олимпийска шампионка Мария Гроздева - в автобуса, който извозваше българската група за участиe в церемонията по откриването на игрите. За нас бяха осигурени два автобуса, но Валери тъжно заключи: „За следващата Олимпиада и два леки автомобила ще са ни достатъчни”. В самолета на отиване към Пекин усетих още нещо – големите ни шампиони Назарян, Николай Гергов, Гроздева, бяха някак унили, нямаше я обичайната приповдигната атмосфера, характерна преди големи стартове. Истината е, че българският спорт бавно и методично потъва и ще повторя – 5-те ни медала от Пекин 2008 са страхотен резултат.
- Разбирам, но преди Олимпиадата и шефката на БОК Стефка Костадинова, и председателката на ДАМС Весела Лечева говореха големи хубави приказки, обещаваха дори повече медали от Атина 2004.
- Костадинова и Лечева са бивши спортистки, големи спортистки и знаеха, че нямат право да говорят по друг начин. Трябваше да вдъхват кураж и оптимизъм, затова говореха така.
- Казахте, че българският спорт затъва. Но не се ли случва това и с другите държави от нашия калибър, прекалената комерсиализация на спорта не изтиква ли по-малките и с по-малки финансови възможности все по-назад?
- Има и такъв момент, но това не е най-същественото в нашия случай и не може да служи за оправдание. На Олимпиадата в Сеул през 1988 г. България бе шеста по медали и бе давана за пример в организацията на спорта. Всичко това го пропиляхме. А виждаме, че други бивши соцдържави вървят нагоре – Украйна, Унгария, Беларус …
- На тази Олимпиада се заговори за китайското чудо или по-точно за китайските чудеса – както в чисто спортен план, тъй и като инвестиции, съоръжения, организация и т.н. Кажете ни като очевидец – имаше ли китайски чудеса?
- Имаше – и те бяха в много посоки. Олимпийското село бе уникално; ще дам пример с кухнята – столовите бяха отворени 24 часа в денонощието, изобилието бе много голямо и всичко бе напълно безплатно. Друго – китайските домакини се оказаха изключително дружелюбни, дисциплинирани и подготвени. Всичките – може би 4-5 хил. доброволци, които обслужваха спортните делегации, бяха невероятно отзивчиви, винаги усмихнати, добронамерени и задължително говорещи английски; а 5-те човека, прикрепени към офиса на БОК в Олимпийското село, наред с английския говореха и сносен … български. За спортните обекти, както и за инфраструктурата около тях пък нямам думи – цял свят видя изключителната им мащабност и качества. Според мен Пекин тъй високо вдигна летвата, че едва ли следващите домакини на олимпийски игри ще могат дори да се доближат до това ниво. Тук обаче думата си каза и огромният човешки ресурс на Китай, какъвто никоя друга държава няма; един пример в тази посока – на 10-километровото трасе, където тренирахме ние, колоездачите, през 20-тина метра стоеше на пост дежурен полицай, смятайте за колко човека става дума?!
- Каква бе атмосферата в Олимпийското село?
- Изключителна! А любопитното е, че повечето от най-големите световни звезди избраха да останат в Олимпийското село, а не в скъпи хотели извън него. Единствено Роже Федерер го напусна, но той просто нямаше изход – лично наблюдавах как около него, дори в столовата, се тълпят стотици почитатели и той нямаше секунда спокойствие.
- Да се върнем на колоезденето. Защо българските колоездачи не печелят големи световни стартове?
- Отговорът е лесен. Нашият спорт е свръхпрофесионален, в него се въртят страшно много пари. Съдете сами – заплатата на един от големите състезатели, италианеца Давид Рибелин, е близо 2 милиона евро годишно; добрите клубове пък имат годишни бюджети от порядъка на 20-30 млн. евро, двойно повече от годишната субсидия на ДАМС за целия български спорт. Но парите не са самоцел, те означават повече възможности за тренировка и възстановяване, повече грижи, по-добра техническа осигуреност, повече спокойствие, въобще осигуряват комплекса от фактори за изграждане на големите шампиони и постигане на големите победи.
- Има ли шанс за насочване на повече средства и към българския спорт?
- Не съм оптимист. В подготвяния нов закон пак липсват облекчения за бизнеса, подкрепящ спорта. Въпреки дадените обещания. Явно отношението към спорта не се променя и трудно можем да очакваме нещо хубаво.
Интервю на Генадий Маринов
снимки:
1. Тодор Колев в Пекин
2. Тодор Колев с Петър Стойчев
3. Тодор Колев и Цвети Пиронкова
