58 партии и коалиции ще бъдат санкционирани от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) заради злоупотреби с ЕГН-та в подписките им за регистрация за евровота, който се проведе през май. Това става ясно от съобщение на КЗЛД за извършените проверки, стартирали след подадени общо 1380 жалби и сигнали на потърпевши граждани.
Според тях без тяхното съгласие имената и ЕГН-тата им са се озовали в партийните документи за участие в изборите. Ревизията установи, че сред партиите нарушители има и такива, които са събирали в пълен разрез със закона подписи, тъй като дори не са били регистрирани като администратори на лични данни, съобщава "Монитор". От съобщението на комисията става ясно, че 34 от формациите ще бъдат глобени до края на месеца, като в момента се уточняват конкретните суми, с които ще олекнат с оглед на нарушенията. На останалите 24 пък са издадени задължителни предписания, според които в едномесечен срок трябва да отстранят допуснатите пропуски. В противен случай те също ще отнесат глоба.
Партиите, които са събирали подписи, без да имат това право, може да бъдат глобени от 1000 до 10 000 лв. За онези, които са съхранявали ксерокопия от списъци на избиратели с ЕГН-тата им, санкцията ще бъде от 10 000 до 100 000 лв.
Общо 12 от 44 партии участвали в евровота, както и 8 инициативни комитета, са събирали подписи незаконно, тъй като не са регистрирани като администратори на лични данни, показа проверка на КЗЛД. Тя бе направена от 2 до 25 юли и обхвана 44 партии, 5 коалиции и 10 инициативни комитета, издигнали независими кандидати за място в ЕП.
Най-много жалби и сигнали бяха подадени срещу Съюза на комунистите в България - 210. На второ място е Българската национално-патриотична партия - 201, на трето е Национал-демократичната партия - 129, следвана от ББЦ на Николай Бареков - 75 и БАСТА - 58. Срещу Коалиция за България имаше 14 жалби и сигнали, срещу „Атака” - 16, срещу ГЕРБ - 10, а срещу ДПС - 1. Комисията установи, че в повече от две трети от случаите няма информация за подателя и въпреки опитите на 28 експерти тези хора не се идентифицирали с ЕГН, адрес или подпис. Така от всички 1380 оплаквания едва 493 се оказали годни за разглеждане от КЗЛД и за събиране на доказателства по тях. Установено е, че нарушенията са няколко - липса на регистрация като администратор на лични данни, не се изпълнява задължението да бъде уведомена КЗЛД за нови регистри и невъзможност за идентифициране на конкретна партия, събирала подписи от граждани, когато е част от коалиция. Друго често срещано нарушение е невъзможност за идентифициране пред кой точно представител на партия или инициативен комитет са положени подписите. По закон щом нарушенията са факт, не е необходимо те да са били извършени съзнателно.
Самите жалби заваляха, след като мнозина откриха през сайта на ЦИК имената си в подписките за евровота на партии, които въобще не са подкрепяли. Със случая се зае и прокуратурата. Според Закона за защита на личните данни, който предоставя на трето лице (в случая ЦИК) лични данни без съгласие, а в случая дори без знание на лицето на което принадлежат, дори и да е регистриран като администратор може да отнесе глоба от 500 до 5000 лв.
Щателната ревизия след евровота на КЗЛД, която също така предприе мерки, за да може да се проверява на сайта на ЦИК само персонално дали дадено име фигурира в партийните подписките, е дала резултат. След регистрацията на партиите за изборите за НС на 5 октомври са последвали едва 35 сигнала, отчетоха от комисията.
