Една от най-необяснимите находки по нашите земи се намира в Сърнена Средна гора. Представлява огромен каменен котел с височина и диаметър 1,5 метра. Мястото е известно като Светилището Кутела или Чашата на великаните. Намира се в землището на село Розовец в пловдивската община Брезово.
Историята на откриването му е свързана с основателите на археологията у нас след Освобождението – чехите братя Шкорпил, пише в. „Уикенд“. Както се знае, те се ориентирали в своите търсения на исторически места и ценности преди всичко по разказите на иманяри. В случая с Кутела било точно така. В края на XIX век братята археолози пристигнали в село Розовец, което тогава все още носело турското си име Рахманлий. Имали си начин братята да научават това, което им трябва. Където се налагало, плащали. В Розовец това не им се наложило. Местните търсачи на съкровища сами ги отвели до светилището между върховете Русарето и Голяма Шипковица.
Братята Шкорпил били повече от изненадани. Те описали огромния котел като една от най-интересните находки по българските земи. Но като сериозни учени не се наели да кажат за какво е служело каменното съоръжение. Когато те го видели, то било счупено на части. Възстановено е едва през 60-те години на XX век. Братята Шкорпил го описали като каменна жертвена чаша с дръжки отстрани. Височината му е 1,5 метра, дълбочината – 1,1. Стените са дебели 40 сантиметра. Дъното на вдлъбнатината има диаметър 50 сантиметра. Имало е и своеобразен капак. Той липсва. Според разказите на хората в Розовец още през XIX век е превърнат в каменна настилка в двора на недоброжелател.
Има много версии за предназначението на каменния котел. Според едни той е бил съд за грухане на жито. Но мегалитът по всяка вероятност е много стар. Дори по-стар от тракийската цивилизация по нашите земи, затова едва ли това е било предназначението му. Друго предположение определя каменния котел като съд за хранене на добитък, а според трето в него са кръщавали християните. Някои определят трите вдлъбнатини до горния ръб като места за свещи, което се свързва с близкия манастир „Свети Никола“ под връх Голяма Шипковица.
На дъното на каменния котел е имало нещо като илюстрация, наподобяваща древното цвете на живота. Подобни изображения има в египетските пирамиди. Някои смятат, че цветето на живота е изобразено и от външната страна на мегалита. Всичко това кара най-смелите предположения да свързват паметника с цивилизации, много по-стари от тракийската. Автори като руския професор Мулдашев твърдят, че преди сегашната цивилизация на Земята е имало далеч по-развита в технологично отношение цивилизация. Нейните представители са били великани в сравнение с нас, като са достигали до 10-12 метра. Затова е твърде възможно именно такива великани да са си служели с каменния котел от Средна гора, както и да са автори на светилища като Вратата на Богинята Майка или много от другите мегалити по нашите земи.
В подкрепа на подобна хипотеза е и изгледът на намиращия се на около 30 метра от каменния котел друг мегалит. Той твърде много наподобява египетския сфинкс, въпреки че следите на времето значително са го разрушили.
