На 18 септември 1970 г. умира от свръхдоза наркотици едва на 27 г. кралят на електрическата китара рок-звездата Джими Хендрикс, изявен певец, автор на песните си и продуцент. Дълбокото познаване на блус, соул и ритъм енд блус стилистиката позволява на Хендрикс да достигне до едно уникално звучене и да създаде неповторим собствен почерк.
Хендрикс е роден на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, Вашингтон, в семейството на Ал Хендрикс и Люсил Джитър. Той израства като стеснително и чувствително дете в условия на бедност и пренебрежение, но не се сблъсква с расизма, който набира скорост в огромна част от Съединените щати. Родителите му се развеждат през 1951 г., а майка му умира през 1958 г., когато той е 16-годишен. Джими е силно привързан към баба си по майчина линия, която е индианка-чероки и от която наследява силното чувство на гордост и уважение към корените си.
След смъртта на Люсил, Ал подарява на сина си едно укулеле и по-късно му купува акустична китара за 5 долара. По ирония на съдбата през същата година единствената му двойка в училище е по музика.
След като свири в няколко местни сиатълски групи, Хендрикс постъпва в армията в 101-а въздушнодесантна дивизия като парашутист, за да избегне двугодишна присъда за шофиране на крадена кола. По-малко от година след това е уволнен по здравословни причини, тъй като счупва глезена си при своя 26-ти парашутен скок.
Хендрикс е уволнен от армията три години преди да започнат големите военни набори за Виетнамската война, но песните му стават любими на сражаващите се американски войници, особено кавъра All Along the Watchtower на Боб Дилън.
След като напуска армията, Хендрикс, заедно с приятеля си Били Кокс се премества в Нешвил, за да свири в тамошните клубове. В средата на 60-те години работи като поддържащ музикант на различни изпълнители като Би Би Кинг, Литъл Ричард и Къртис Найт, без да има постоянни ангажименти.
На 15 октомври 1965 г. Хендрикс подписва 3-годишен договор с импресариото Ед Чаплин, получавайки 1 долар и 1% от правата върху записите с Къртис Найт.
През 1966 г. Джими сформира своя група Jimmy James and the Blue Flames и се установява в Ню Йорк. През този период се запознава и свири с много музиканти, между които е и Франк Запа. Запа му показва наскоро изобретения китарен ефект „уа-уа“, след което Хендрикс се превръща във всепризнат майстор на този ефект, който става неизменна част от китарния му звук.
По-късно Хендрикс е открит от бас-китариста на Енимълс Чаз Чандлър, който го отвежда в Англия, урежда му договор със своя продуцент Майкъл Джефри и му помага да сформира групата The Jimi Hendrix Experience.
Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия. Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с когото остава приятел до смъртта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на Бийтълс и Ху.
Менажерите на Ху му уреждат договор със звукозаписната компания Трак Рекърдс. Първият сингъл на Джими е вариант на песента „Hey Joe“, която е стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс и която по това време е „стандарт“ за рок-групите.
Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните „Purple Haze“ и „The Wind Cries Mary“, които заедно с „Hey Joe“ са хитове в класацията Топ 10.
Първият албум на групата излиза през 1967 г. „Are You Experienced?“ е съчетание между мелодични балади като „The Wind Cries Mary“, поп-рок - „Fire“, психеделик - „Third Stone from the Sun“ и блус „Red House“.
Хендрикс постъпва в болница, заради изгаряне на ръцете, след като запалва китарата си за пръв път в лондонския театър „Астория“ на 3 март 1967 г. По-късно, заради нанесените щети на сценичното оборудване, той ще получи предупреждение от управителите на „Ранк Тиатър“ да „смекчи“ сценичното си изпълнение.
Същата година Хендрикс участва в Monterey Pop Festival, където дебютира пред американска публика. Впечатляващото му представяне е запечатано във филма на Д. А. Пенбейкър „Monterey Pop“ — по време на изпълнението на „Wild Thing“, той отново запалва китарата си и изумява публиката.
Междувременно в Англия имиджът на Хендрикс на див китарист, използващ всякакви трикове (свирене със зъби, свирене зад гърба, чупене и палене на китара), продължава да му носи слава. Това концентриране на публика и медии върху сценичното му поведение и старите хитове обаче притеснява Хендрикс, тъй като затруднява приемането на новата му музика.
Вторият албум на Хендрикс „Axis: Bold as Love“, който излиза също през 1967 г., продължава стила, установен с „Are You Experienced?“ с песни като „Little Wing“ и „If 6 Was 9“, показвайки развитието му като китарист и композитор. Предвид кратките срокове за написване на новия албум и употребата на доста студийни ефекти, пресъздаването на много от песните се оказва технически невъзможно на живо. Лош късмет едва не проваля излизането на албума: Хендрикс загубва окончателния запис на първата страна на плочата, след като го забравя в едно такси. Заедно с Чандлър и инженера Еди Крамър, той цяла нощ миксира песните от стари записни версии.
Засилва се зависимостта на Хендрикс от наркотиците. На 4 януари 1968 г. той е арестуван в Стокхолм, след като в пиянски бяс разбива хотелската си стая.
Третият албум е двоен и е озаглавен „Electric Ladyland“ и включва дългата блус импровизация „Voodoo Chile“ (записана на живо в 7 часа сутринта след дълга нощ по клубовете), джазовата „Rainy Day, Dream Away/Still Raining, Still Dreaming“ и версията на Дилъновата „All Along the Watchtower“.
Хендрикс решава да се завърне в Съединените щати и да създаде собствено звукозаписно студио, в което да има пълна свобода за реализация на музикалните си идеи. Строежът на студиото, наречено „Electric Lady“, завършва едва в средата на 1970 г. То става известно с това, че подслонява по време на американските им турнета някои английски групи, най-известна от които е Пинк Флойд, чието оборудване е откраднато и се налага да ползват инструментите на Хендрикс.
Хендрикс е известен с перфекционизма, който влага в записите на музиката си. Всяка песен е записвана безброй пъти, докато той открие правилното ѝ звучене („Gypsy Eyes“ e записвана 43 пъти). Първоначалната строга дисциплина, която Хендрикс поддържа по време на студийните записи, обаче постепенно се измества от непостоянство и разхвърлени идеи, предизвикани от наркотиците.
На 3 май 1969 г. е арестуван на летището в Торонто, след като в багажа му е открит хероин. Хендрикс е освободен, след гаранция от 10 000 долара. По-късно е оправдан, тъй като властите намират за убедителни твърденията му, че наркотикът е подхвърлен в чантата му от почитател без негово знание.
Хендрикс затъва в наркоманията си. По време на един концерт в Медисън Скуер Гардън в Ню Йорк на 28 януари 1970 г. той изпълнява по ужасен начин „Who Knows“, после ругае жената, помолила ги да изсвирят „Foxy Lady“, и по средата на следващата песен спира да свири, казвайки: „Ето какво се случва, когато Земята се ебава с Космоса“. След това сяда кротко на сцената и охраната го изнася зад кулисите. Причината за тази злополучна изява е, че Хендрикс е в дрогирано състояние.
През юли 1970 г. той свири пред най-голямата си публика — 400 000 души на Поп фестивала в Атланта, Джорджия, а през август е последното му появяване във Великобритания на Isle of Wight Festival.
На 6 септември 1970 г. е последното му изпълнение на живо на Isle of Fehmarn Festival в Германия, където е освиркан от публиката, на чиито реакции Хендрикс отвръща с неприлични жестове.
Сутринта на 18 септември 1970 г. е намерен мъртъв в апартамент на хотел Samarkand, след като е прекарал нощта с германската си приятелка Моника Данеман и умира.
