Процесът на програмна и институционална акредитация на университетите в България е изключително дълъг и сложен. Затова предвиждаме сливане на двете акредитации. Това е един от основните приоритети, свързани с образованието, които са заложени в управленската програма на ГЕРБ, обърна се към ректорите на висшите училища във Варна водачът на листата за парламентарните избори Лиляна Павлова.
Тя участва в дискусия, посветена на реформите във висшето образование, на която присъстваха ректорите на висшите учебни заведения във Варна, директорите на колежи и председателите на студентски съвети. Гости на форума бяха кандидатите за народни представители от ПП ГЕРБ-Варна Пламен Манушев, Красен Кралев, Красимира Анастасова, Павел Христов, Калин Калевски и Николай Малев.
„Вярваме, че това е правилният модел, за да бъде опростен процеса на акредитация на университетите. Ще предложим със законодателна промяна акредитацията да бъде правена не само от Националната агенция за акредитация, но и от европейски акредитационни агенции. Това ще даде възможност да отпаднат някои притеснения, които виждаме, че съществуват”, коментира Павлова. Ректорът на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – проф. Красимир Иванов изрази задоволството си от това, че проблемът с акредитацията е сред ключовите образователни приоритети в управленската програма на ПП ГЕРБ и подчерта, че трябва да бъде решен час по-скоро, защото в противен случай „се харчи огромен ресурс без да има никаква ефективност. „Само за м.г. МУ имаше над 40 процедури по акредитация. Системата е много тромава. Ще разчитаме на вашата подкрепа и при кандидатстването и усвояването на европейски средства за изграждане на нови общежития, за реновиране на старите, както и за изграждане на симулационни центрове и внедряване на нови технологии”, каза проф. Иванов. Лиляна Павлова се ангажира да постави на преден план и проблема със специализацията на дипломираните лекари, след като от ръководството на вуза споделиха, че получават бройки за специализации, за които няма търсене.
Водачът на листата на ПП ГЕРБ във Варна акцентира, че другият ключов приоритет в управленската програма е обвързването на субсидията за образование с качеството. И подчерта, че се предвижда 50 % от държавната субсидия да бъде обвързана с качеството на образование. „В тази посока прилагаме рейтинговата система, като си даваме сметка, че тя трябва да бъде актуализирана и осъвременена. Освен качествено образование, което сме длъжни да подсигуряваме на младите хора, които искаме да останат в страната и да се реализират, трябва да работим за обвързването на учебните програми с потребностите на бизнеса. Не да произвеждаме кадри, които после не могат да намерят своята реализация. Затова предвиждаме специална национална програма, чрез която да финансираме учебните програми, разработени от университетите съвместно с бизнеса”, допълни Павлова. Тя сподели, че в сектора има притеснение за навлизането на чужди университети, като подчерта, че ПП ГЕРБ категорично подкрепя разработването на съвместни учебни програми на български с чужди университети.
Друг основен приоритет в управленската програма на ПП ГЕРБ е пренасочване на държавната субсидия в тези специалности, от които бизнесът има реална потребност. „Искаме да спрем държавното финансиране за специалностите, по които виждаме, че няма доказани резултати нито в науката, нито в бъдещата реализация на завършващите студенти. Идеята е то да мине изцяло в частна форма, а да фокусираме държавната субсидия към специалности, които са в полза на бизнеса. Затова в по-широк мащаб в управленската ни програма за Варна и региона предвиждаме да насочим конкретно финансиране. Първо по линията за конкурентоспособност за създаване на бизнесинкубатор. Затова можем да получим европейско финансиране. Време е във Варна да бъде създаден високотехнологичен бизнеспарк с европейско финансиране. Но затова трябва да се постигне консенсус между всички университети, колежи и БАН”, подчерта Лиляна Павлова. Друга стъпка, чрез която младите хора могат да бъдат мотивирани да работят в България, е финансиране на младежката заетост по Програмата за конкурентоспособност и по конкретно по Програмата за развитие на селските райони – това би било полезно за млади фермери, които имат желане да работят в сферата на земеделието у нас.
Кандидатът за народен представител обеща, че средствата за студентското кредитиране в държавния бюджет ще продължи да ги има, като подчерта, че това е модел, който дава резултати в образованието. „В краткия живот на приключилия парламент не се реализира със законова промяна един проблем, чието отстраняване е абсолютно постижимо в новото 43-то НС – става въпрос за промяна и синхронизация на закона за висшето образование с Кодекса на труда, там където има несъответствия между изискванията за хабилитиран и нехабилитиран академичен състав. Това също е ангажимент, който се надявам да реализираме”, добави Павлова. Дигитализирането на обучението във вузовете, енергийната ефективност на образователната инфраструктура и осигуряването на специализирани лаборатории, също залягат в приоритетите на управленската програма на ПП ГЕРБ. Лиляна Павлова коментира, че за ГЕРБ е важна победата, извоювана по отношение на това да не бъде приета във вида, в който е била предложена стратегията за висше образование.
Началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” кап. І ранг проф. Боян Медникаров подкрепи позицията на Павлова за това, че са необходими радикални промени в системата за оценяване на качеството на образованието, „която е много тромава и формална”. Той поиска съдействие затова морското образование и квалификация да се превърнат в национален приоритет по примера на Хърватия и Филипините.
