"Gladio" (от лат. gladius - меч) или още организация от типа `Stay-Behind` (т.е. действаща зад линиите или под чужд флаг) е секретна формация на НАТО, създадена през 1950 г. Нейни "бащи" са ЦРУ и английското разузнаване МI-6. Тя съществува официално до 1990 г. и се разпростира на територията на цяла Западна Европа, Гърция и Турция, но има данни за действия на части от Гладио и днес.
Разсекретени документи докават, че структурите на организацията са извършвали терористични актове на различни места в Европа.
В Турция няколко пъти избухват скандали около сведения, че неофашистката организация "Сивите вълци" и нейните членове Абдула Чатли и Мехмет Али Агча са били свързани с Гладио. Дори има големи съмнения, че и зад атентата срещу папа Йоан-Павел II стои Гладио.
По повод Гладио швейцарският експерт Даниел Гансер пише: "Терорът е по-подходящ от всяка друга военна стратегия за манипулиране на населението."
И до днес не е известно, дали дейността на секретната Гладио е преустановена и каква е съдбата на нейните структури и агентите й.
Предлагаме ви откъс от книгата "Войната срещу КТБ". В нея се описват напълно неизвестни и ужасяващи факти около предисторията на атентата срещу Корпоративна търговска банка. Делян Пеевски е просто продължител на една политика, създадена в лабораториите на чужди разузнавателни централи и реализирана в България чрез партии и партийни лидери от времето на т.нар. преход.
Гладио, "Сивите вълци" и ДПС - чрез корупция към унищожение.
Заповед: Корпоративна търговска банка да бъде превзета или ликвидирана
През 1990 г. Европейският парламент осъжда и забранява дейността на операция Гладио (Кинжал). Става дума за секретни структури в различни страни, членки на НАТО, които са провеждали политически терор, атентати, преврати, политически убийства, клеветнически кампании. Първоначалната цел, в началото на 50-те години на м.в. е било противостояние на комунизма и неговите тайни служби. По-късно целите се променят, поставят се нови задачи, а отделните държави предприемат действия, които нарушават законите, но обслужват къде национални, а в повечето случаи партийни и доста съмнителни лични интереси. Това е дългосрочна дълбоко засекретена операция водена под "фалшив флаг" и ръководена от специален щаб в НАТО.
По време на студената война част от подразделенията на Гладио са действали "зад линията", т.е. на територията на страни от Варшавския договор. У нас са били изпратени десетки агенти на терористичната организация "Сивите вълци", която в Турция е била част от Гладио, заедно с най-секретните подразделения за диверсия и терор. По сведения на турски източници, през специалната къща за разпити на Гладио в Истанбул, са преминали над 90 българи, които са смятани за служители или сътрудници на нашите служби или на тези в Съветския съюз. Някои от тях не са издържали на нечовешките мъчения и са си казали "майчиното мляко", както се изразяват турски офицери в някои доклади. Същите хора са били вербувани да работят за Анкара и връщани в България. Други са попаднали и лежали в турските зандани. Трети са били ликвидирани. Има и четвърти. Те влизат в бизнеса и стават част от системата. Колко са, кои са и дали още действат под "чужд флаг" знаят малцина осведомени.
Както вече споменахме официално Гладио е забранена през 1990 година. Но това е само политически трик.
Например турската секретна армия е продължила да действа на Балканите и в Западна Европа години след това. В средата на 90-те години на м.в. швейцарският в. "Нов Цюрих" публикува информация, че секретните диверсионни отряди продължават да действат с пълна сила, а командването им е настанено в сградата, където се помещава американското военно разузнаване в Турция.
На свой ред германското издание "Дер Шпигел" пише през 1992 г., че турскита и гръцката Гладио продължават да функционират, имат сходни структури и често техен обект са райони и политици от Балканите, най-вече в България.
През 1995 година не друг, а Държавния департамент на САЩ в свой секретен доклад описва действията на тайната турска армия срещу кюрдски активисти, където и да се намират те. В доклада се говори дори за извършени "няколко тайни убийства" по политически причини, някои от които на българска територия.
Журналистката от Ню Йорк Люси Комисар дори се обръща към официалните власти във Вашингтон и Пентагона с искане да бъде даден отговор, дали САЩ продължава да финансира подобни тайни операции, които са твърде сродни с тероризма. След няколко месеца получава кратък отговор: "Няма как да Ви бъде предоставена информация, защото сведенията са секретни".
Понякога обаче секретността бива разбита на пух и прах от обстоятелтвата в живота. За секретните отряди в Турция се вдига шум след мистериозна катастрофа на 3 ноември 1996 г. На страничен път, водещ към никому неизвестното село Сусурлук, но 100 километра от Истанбул, черен Мерцедес се забива с висока скорост в трактор. Трима от четиримата пътници в колата загиват на място. Това са командващият на секретните групи Хусеин Кочадаг, обявеният за национално издирване терорист от "Сивите вълци" Абдулла Катли, осъден за убийство и неговата любовница Ус - бивша кралица на красотата, преквалифицирала се в наемен убиец. Единственият оцелял е депутатът Седат Бучак, който отговаря за финансирането на отрядите за диверсии и "мокри поръчки" от страна на правителството.
Катастрофата, в която загива Абдулла Катли, наемен убиец и част от секретната операция Гладио, посещавал многократно България.
Покрай скандала някои медии разкриват, че "сивият вълк" Катли и неговата изгора му, са участвали активно и в наркотрафика от Далечния изток през Балканите към Западна Европа.
След катастрофата тогавашният премиер Бюлент Еджевит е принуден да признае: "Аварията показа тъмните връзки вътре в самата държава".
По същият повод в. "Ню Йорк таймс" пише: "Сега, когато разполагаме с фактите около произшествието, може да се извърши разследване, което да достигне до такива нива не само в Турция, но и в САЩ, които едва ли някой може да си представи".
През януари 1998 г. новият турски премиер Месут Йълмаз се обръща към нацията в телевизионно изявление във връзка с катастрофата до с. Сусурлук. "Разкри се ужасно задкулисие, - признава той и допълва: Наказателните диверсионни отряди са създадени и издържани от държавата. Държавата е била в течение на вършеното от тези хора".
След словото на Йълмаз наказателните отряди са наречени от пресата "турският Фанкенщайн на американските тайни служби". Комисията, която разследва катастрофата излиза с доклад, който разкрива над 3500 престъпления, извършени от най-секретната военизирана органиация в историята на страната.
Изследователят на Гладио Мартин Ли, който изучавал също и фашистките движения по света, прави разкритието, че "спонсорираните от американците секретни агенти в Турция и други европейски страни, са били обучавани да нападат вътрешни противници и да подстрекават към безпорядък и насилие. Някои от тези актове на насилие са били насочени към извършване на преврати в определени държави и "износ" на кризи".
Какво общо има всичко това с България, освен онези 90 нашенци, разпитвани от инквизиторите в "къщата на ужасите" в Истабул?
Много. Най-малкото, защото загиналите в Мерцедеса до Сусурлук Абдулла Катли и неговата любовница Ус често са прескачали "по работа" в нашата страна. Такива данни има в българското контраразузнаване, но те така и не виждат бял свят, нито са предприети някакви сериозни действия срещу тях. Много членове на "Сивите вълци" са се радвали на радушен прием от нашите служби. Дори са работили заедно по различни "проекти". Подобно на тайните турски служби и нашите са вербували свои сътрудници. Обменяла се е информация по различни въпроси, но със сигурност е имало и обединяване на силите по трафикирането на дрога от Афганистан и Далечният Изток към Европа и Латинска Америка.
В доклад на ЦРУ от 2010 г. за положението на Балканите, в частта за България се съобщават силно смущаващи неща. Части от този доклад са публикувани в Уикилийкс, а по-късно и руски разузнавателни източници го цитират. Ето какво пишат съюзниците ни в НАТО: Многочислените мюсюлмански общини в България по същество незаконно избират за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. Този човек, обявен от някои за духовен мюсюлмански водач, е следствен за фалшифициране на избора му за главен мюфтия. Той определено е човек, силно свързан с моноетническата партия Движението за права и свободи. Същото движение, поддържано и финансирано от източници зад граница и неясен бизнес, до 2009 г. участва пряко във властта. ДПС затормозява разследването за Хаджи. Самият Хаджи е наводнил България с проповедници, представляващи ислямски секти от арабския свят и Европа.
Когато ДПС се оказва в опозиция същият Хаджи започва да проповядва и да напада държавните институции, че дискриминират и угнетяват българските мюсюлмани. Той стига до крайности и подпомаган от ДПС заявява, че властта в София започва нова асимилация на мюсюлманите в страната.
И ДПС, и нейният Хаджи внушават, че в Европа се засилва процес на християнизация, който е пагубен за правата вяра".
В същият доклад се казва още, че голяма част от ръководителите на местните органи на властта, назначавани от ДПС, са тясно свързани с турските тайни служби. В Турция от няколко години се извършва ислямска реставрация и все по-често се говори за Халифат, който включва част от балканските страни, в това число и България. В България се заражда много опасна и уродлива форма на турския ислямски национализъм. Най-видим е процесът на асимилация на т.нар. помаци, както и на циганите в различни райони на страната.
Постепенно България се превръща в трамплин по пътя на ислямската турска хегемония в Европа. Чрез ДПС турската държава успява пряко да участва в управлението на България и да се намесва в нейните проблеми.
Такива неща пишат американскте експерти по Балканите за нас, но в самата България темата сякаш е табу. У нас всяка критика към ръководството или отделни преставители на ДПС се възприема като етническа провокация. Самото движение пък си е извоювало правото да се изказва по редица проблеми като последна инстанция и да налага мнението си.
