Интервю на Димитър СЪБЕВ с Кънчо ФИЛИПОВ - председател на партия ЛИДЕР и водач на листата на Коалиция „България без цензура” в 27 МИР–Стара Загора
Г-н Филипов, въз основа на сериозния ви професионален опит, какво според вас е състоянието на българската енергетика?
-Състоянието е известно, то е пред колапс. По-важно е да кажем защо се стигна дотук и какъв е изходът. Но първо да направя едно лирическо отклонение. Аз действително имам над 35 години стаж в енергетиката, започнал съм като дефектоскопист в ТЕЦ „Марица-Изток 3”и стигнах до поста изпълнителен директор на „Брикел”. Дефектоскопистът е нещо като рентгенолог, който прави образна диагностика, но не на човешки тела, а на тръби, заварки, турбини. Имам личен печат, който удостоверява всяка моя проверка. И досега нося отговорност за всяка авария или щета на обектите, които съм проверявал. В този ред на мисли мога да попитам, кой от досегашните политици носи отговорност с подписа си за състоянието на енергетиката? Тези хора не смеят да отидат при българските енергетици и миньори, а аз спокойно мога да ги гледам в очите.
Какви все пак са мерките, които ще стабилизират енергийната система?
-Създаването на свободен пазар на електроенергия, където да се конкурират производители и доставчици. Тоест, създаването на енергийна борса. Лесно е да се каже: за да има такъв свободен пазар е нужно да се предоговорят договорите с ТЕЦ „Марица-Изток 3”,или да се изчака те да изтекат. Също и да се въведе по-нормален режим за работа на ВЕИ. Не е непостижимо, това може да се направи, или най-малкото може да се ограничи влиянието на т.нар. регулиран пазар за сметка на свободния пазар. Има механизми, за които трябва единствено политическа воля. Фирмите, които експлоатират термичните централи в „Марица-Изток” или ВЕИ, не са безумни. Те знаят добре, че за да не се разпадне системата, всеки трябва да поеме своята отговорност на базата на определени компромиси.
Европейският съюз ни натиска да затворим някои ТЕЦ и въглищни мини. Какво ще правят тогава заетите в сектора?
-ЕС не ни натиска да затваряме централи. ЕС ни поставя условия да ги приведем в съответствие с екологичните изисквания. Когато има нормален свободен пазар, икономическите субекти могат да разчетат инвестициите си за постигането на тази цел. ЕС не поставя въпроса за извеждане на ТЕЦ от експлоатация, а за изпълняване на определени изисквания за опазване на околната среда – и това е постижимо. Но въпросът действително е в свободния пазар: не може една ТЕЦ, на която се плащат 80 лв. за мегаватчас, да се конкурира със съседната ТЕЦ, която получава 180 лв.
НЕК натрупа дефицит от над 3 млрд. лв. Имате ли рецепта как той да се разчисти? Неизбежно ли е поскъпването на тока?
-Въпросът не е нито еднозначен, нито лесен. Това, което касае гражданите и фирмите, са три компонента. Първият е цената на електроенергията, която от своя страна зависи от работата на цялата електроенергийна система: енергийни дружества, пренос, разпределение, търговци. Вторият компонент е сметката на гражданите, тоест колко плащат хората за изразходения от тях ток. Като пример, цената на енергията в Германия е два-три пъти по-висока от нашата, но сметките на домакинствата са почти колкото българските. Тук вече говорим за енергийна ефективност. Ако влагаме средства за саниране на жилища и за нови уреди, които са енергийно по-икономични, гражданите няма да почувстват скока на цените, нужен, за да се стабилизира работата на НЕК. Това се отнася и до фирмите.
Третият компонент е какъв е делът на средствата, които семейството или фирмата плаща за ток. Тоест, дали отделяш 10% или 30-40% от дохода си. Сами разбирате, че това касае цялостната политика на държавата за доходите. Не може да се мисли само в насока дали да оставим НЕК да фалира или как да го спасим. Явно е, че без енергия не можем. За да се постигне поносим живот на хората, бъдещото правителство трябва да набележи мерки и в трите области. Не може да искаме част от хората да компенсират цената на енергията в промишлеността, и обратното. Държавата трябва да помисли за друг начин да компенсира социално слабите. Цената на електроенергията трябва да бъде реална.
ЛИДЕР се възприема като партия на бизнеса. Мислите ли, че повторна индустриализация на страната е възможна?
-Неслучайно започнах с моята биография и лична отговорност в енергетиката. Голяма част от моите колеги в партията са стопански ръководители. Цял живот сме работили за реализиране на достойно място на енергетиката и на индустрията и затова хората ни вярват. В коалицията с ББЦ предлагаме разкриване на 1 млн. работни места – в рамките на два мандата, подчертавам. Ако сметнем тази огромна на пръв поглед цифра, получава се малко над 100 хил. работни места годишно, което е постижима цел, но само при реиндустриализация на България, и то изключително в преработващия сектор.
Нашата програма предвижда мерки, с които държавата да осигури нормални условия за бизнеса. Тогава самият бизнес ще осигури работните места – не предлагаме разкриването на работни места в администрацията, а в средни и малки фирми. Знаете колко голям е техният брой: ако държавата създаде условия чрез законодателство и данъчна политика, чрез осигуряване на равнопоставеност на фирмите, сам бизнесът ще разкрива работни места. Това е големият ни замисъл.
Икономическият растеж, към който се стремим и го залагаме като основа за развитие на държавата, се крепи на първо място върху индустриализация, на второ върху екологично селско стопанство, на трето – върху туризма. Това са сектори, в които е реално България да постигне икономически растеж в близко време. Ние имаме опит, все още имаме и специалисти в индустрията. Има и много хора, които биха се върнали от чужбина, ако тук има условия. Това също е сред целите ни – защото ни обвиняват в популизъм, че при 400 хил. безработни сме предлагали да създадем 1 млн. работни места.
Да вметна, скорошно изследване установи, че за да забогатеем, е нужно броят на заетите в дребната търговия – сега над 600 хил. души, да намалее в пъти.
-Да, нужно е преразпределение, защото търговията не може да постигне такъв ръст като индустрията. Нужни са и повече хора за изследвания и иновации. В края на краищата, политиката на държавата трябва да води до работни места и до достойни доходи. Наистина трябват реформи в образованието и в здравеопазването, но това са последици. Първо е нужно да се погрижим за основата, от която после да разпределяме ресурси за секторни политики на база реформи.
Открихте допирни точки с „България без цензура” за изборите. Каква коалиционна политика ще следвате, ако намерите място в парламента?
-Намерихме общи неща с партиите от коалицията на ББЦ, най-вече със самата „България без цензура”, на база програмите. В тях наистина има пълно съвпадение. Нашата програма датира още от 2009 г., през 2013 г. беше доразвита именно за създаване на работни места в тези три отрасъла, за които говорихме. С другите партии като Земеделски народен съюз и „Гергьовден” имаме коалиционен опит от 2009 г. Реализирането на приоритетите, набелязани в програмите ни, минава през създаване на обща група в парламента, още повече, че амбицията ни е да имаме такава тежест в Народното събрание, че да можем да искаме съществената част от нашата програма да влезе в бъдещите законодателни инициативи и като приоритети на бъдещото правителство. А това може да се постигне само като имаме обща и достатъчно голяма група.
Има ли политически партньори, които за вас са табу?
-Няма такава партия или коалиция. Въпросът е да търсим партньори, които наистина имат желание и възможности за реализиране на политиките, които смятаме за необходими. Популизъм е да казваме „с този можем, с онзи не можем”. В края на краищата, резултатите от изборите ще покажат в каква позиция ще бъдем. Работим за това да сме в позиция, от която да можем да поставим нашите искания. Иначе няма смисъл да участваме в едно мнозинство в Народното събрание, в което само ще натискаме копчето. В такъв случай по-добре е човек да отстоява позициите си в опозиция.
Как гледате на радикалните предложения за промяна на политическата ни инфраструктура?
-Декларираме, че политическата система трябва да се промени: през последните 25 години видяхме, че тя не е най-доброто. Това може да се реализира по няколко начина. Първият е революция – революция няма да правим. Промяна на Конституцията е възможна при определени резултати на следващите избори. Но промяна на статуквото може да се случи и чрез не толкова радикални мерки. Например предлагаме задължително гласуване, което по естествен път ще намали влиянието на определени партии върху политическия живот.
Също така, ако искаме действително да чуем разумния глас на народа, предлагаме следващото Народно събрание да наложи образователен ценз при гласуване. Това предложение може да се осъществи и без промяна на Конституцията, а просто с въвеждането на избирателна книжка. Така бързо ще изчистим дълго повтаряните проблеми за етническия вот, за купуването на гласове, за мъртвите души.
(Списание Тема)
