Тържественото прогласяване на Независимостта на България на 22-ри септември 1908 г. от църквата „Свети 40 мъченици” в старопрестолния град Търново, с прочитане на Манифеста към българския народ, е велико историческо събитие с непреходно значение.
Обединеното княжество се обявява за „царство и свободна и независима България“. По своята историческа важност това събитие се нарежда до Съединението и е естествено негово продължение. Вече независима, България отваря нова страница в историческото си развитие.
Обявяването на независимостта на България е чисто българско дело, извършено само от българи, от българската държава от нейните конституционно установени държавни органи – княза, Народното събрание и Правителството, без чужда помощ, без въстания и войни. Тя е акт на държавническа мъдрост и проява на натрупваната с години, още от Възраждането, национална сила на българския народ и на неговата всеобща подкрепа.
Независимостта има много измерения. На първо място, тя изменя статута на българската държава във вътрешното й държавно и конституционно устройство: от княжество България се въздигна в царство, а българският държавен глава приема най-високото монархическо титулуване –„Негово Величество – цар на българите”. Независимостта изменя и международноправния статут на България: от васална държава и зависима от Високата порта, от непълноправен субект на международното право и в международните отношения според Берлинския договор, България се превърна в пълноправен субект на международното право, част от обществото на независимите и суверенни държави.
В резултат на смелия акт на държавниците ни от 22-ри септември 1908 г. отпадна режимът на капитулациите и се премахнаха репарациите, установени в унизителния за българския народ Берлински договор. Премахват се и ограниченията на правата и свободите на българския народ. Осигурява се правната и фактическа възможност плащаните дотогава на Османската империя под формата на капитулации парични средства да се вложат в икономическото, държавно и правно развитие на България.
Независимостта възвърна националното достойнство на българския народ 30 години след Освобождението на България. Тя възстанови дълго жадуваната от народа приемственост. Възстанови вековна национална държавна традиция на великите български владетели: хан Аспарух, хан Крум, княз Борис Първи Покръстител, цар Симеон Велики, Иван-Асеновци, цар Калоян и други, които олицетворяваха величието на България през Първото и Второто българско царство – до падането на страната ни под турско иго през 1396 г.
Днес, независимостта има и нови други измерения, които отразяват сложността и интензивността на времената, в които живеем. Тя повдига въпроса за начините, по които се отстоява собственият интерес и за толерантността към различното мнение. Кара ни да се замислим за силата на информацията, която ни залива, и за нейното отношение към възможността ни самостоятелно да формираме мнение и позиции.
Прогласяването на Независимостта не е само формален акт на българските държавници. Тя е предизвикателство – към света и другите народи, но на първо място – към самите нас. Независимостта на България не е подарена. Независимостта на българите не е даденост. Историята ни учи, че независимостта трябва да се отстоява в ежедневието ни, в малките дела, във важните решения – навсякъде. Независимостта е смелост, решителност и готовност за носене на отговорност. И само, който приеме открито и смело това предизвикателство, може да бъде истински независим.
Независимостта на България е извоювана от държавата и народа – за държавата и народа, за да се осигури свободното развитие, икономически и духовен подем. „България над всичко!” – това е девизът на нашите предци от 1908 г., който е особено актуален и днес! Нека днес, спомняйки си за техния подвиг, се присъединим към този девиз и всички ние!
Нека пак си припомним думите на Манифеста: „Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде, според както той иска.” От всички нас – независимо дали управляващи или опозиция, и преди всичко и най-вече, от подкрепата на народа, зависи да го постигнем!
По случай големия национален празник – 22-ри септември и 106-тата годишнина от обявяване на Независимостта на България, поздравявам всички български граждани със заключителните думи от Манифеста от 22-рисептември 1908 г. „Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!”.
Честит празник, скъпи съотечественици!
(Поздравление от Михаил Миков, председател на Националния съвет на БСП, по случай 106-тата годишнина от обявяването на Независимостта на България)
