Представете си кой да е по-голям български град. Представете си, че се движите из него като пътник в градския транспорт, пешеходец или водач на МПС. Какви мисли и чувства ви вълнуват, какви настроения ви върхлитат?
Пътувах с тролея и както гледах разсеяно
движението по улиците на града, изведнъж си зададох въпроса: Защо
разделителните хоризонтални линии - единични и двойни непрекъснати, особено в
зоната на кръстовищата - са така бледи, че почти не се виждат?
А след него последваха още въпроси:
Нали кметството всяка година полага нова хоризонтална маркировка? Тази година е
пропуснало или старата маркировка е положена с калпави бои? Защо по Европата,
особено на запад от Румъния, навсякъде хоризонталната маркировка е като нова?
И изведнъж под шапката ми просветна като червен светофар: СТОП! Ами ако
кметството, и фирмите, полагащи боята, не са виновни? Тогава кой е виновен
маркировката да не изтрае и една година?
И се сетих, че никъде другаде по Европата не съм виждал толкова много шофьори
да газят хоризонталната маркировка, особено непрекъснатите линии.
И като започнаха едни въпроси...
Кой е виновен за огромното количество газещи маркировката шофьори? Ами те само
хоризонталната маркировка ли газят? Кой ги е обучавал за шофьори? Кой им е
давал шофьорски права? Кой ги е възпитавал от малки да са нетолерантни и
неуважаващи законите, а това значи и обществото като цяло? Къде са катаджиите
да санкционират нарушаващите закона шофьори? А къде са онези, които трябва да
санкционират катаджиите, които не са на пътя или не санкционират нарушителите?
Дали някога българското общество ще намери отговор на тези и подобни въпроси?
Или никога няма да получи отговор просто, защото не сме общество?
Коренът на думата "общество" е "общ", което означава още
"заедно", "задружно", а не само "съвместно"
ползване.
Забележка: Нарочно не споменавам за
кой град се отнасят тези мои размисли, защото мисля, че се отнасят за всички
градове в България.
Автор: vmitkov
