Крещях като всички останали, изпъвах напред ръка, виех, заедно с другите, бях изпълен с обожание... И аз го обичах. Това са думи на Ингмар Бергман. С тях той описва френетичното си поведение и любовта си към фюрера, към спасителя Адолф Хитлер. Признание след години, когато осъзнава, че е бил доброволна жертва на нордическата митология и политиката на Третия райх. Така се държеше болшинството, така се държах и аз. Защото бях част от него.
Доказаният демократ и интелктуален колос Фелини също признава, че през 30-те години на м.в. е вярвал, че войната може да е изход от кризата. Заблудили го емоционалните "прозрения" на Мусолини.
Естествено, че става дума за манипулация. Когато край теб мнозина са просълзени и възхитени от героя, най-лесното е да се присъединиш към възторга. Можеш и да се възпротивиш, но затова са ти нужни информация и анализ, с каквито не разполагаш в дадения емоционален момент. И се превръщаш в част от хора, вместо да отречеш и посочиш голия спаружен х.й на царя, който се разхожда гол пред тълпата, сякаш е на модно дефиле в Париж. Тълпата гледа, но не осъзнава. Тя вижда това, което й кажат. Уморената тълпа е още по-лесна за обработка. Тя е като тесто за курабийки в ръцете на манипулаторите. Особено в навечерието на избори. Особено ако става дума за социолози. И за пари.
Галъп публикува изследване, което подрежда политиците по рейтинг - две седмици преди вота на 5 октомври. Четем и пресмятаме накъде да се ориентираме. А-ха, Кристалина Георгиева е първенец. Беше отличник и досега - значи е страхотна. Само че колко от анкетираните могат да кажат какво по-точно им харесва у еврокомисаря? У нас липсва каквато й да било информация какво аджеба върши тя в Брюксел, за да ни е толкова мила и скъпа. Но клишето, че щом някой се е издигнал до такъв пост в чужбина, значи е голямата работа - действа.
На второто място е Йорданка Фандъкова. И това вече е запазена марка. Интелигентна, скромна жена, която не злоупотребява с камерите и микрофоните, не прави шпагати и не си показва бельото в танцови шоута, има здраво семейство (всъщност не знаем акво е), усмихва се, не се напива по баровете, нито е хваната в изневяра от някой папарак. Готин човек. Е, половин София вие на умряло от хаоса с ремонтите и изпуснатите срокове, другата половина реве от набези на крадци, а дупките по улиците в кварталите се редуват с легнали полицаи, изкорубените и страховити подлези се наводняват след всеки дъжд, но етикета на скромен и почтен човек върши работа.
На трето място е омбудсманът Констанин Пенчев. Бил е шеф на Върховния съд. Сега защитава гражданите. Поне на думи. Опитва се да им помага, доколкото е възможно. Критикува партии и политици, критикува и несправедливостите в живота на българите. Е да де, ама Пенчев не е политик. Що ще в тази класация? Ще сгрешите, ако си помислите, че е сложен погрешно или за да сравняваме политиците с него. Нищо подобно. Пенчев е там, за да оправдае включването на друг, по-важен за социолозите субект. Щом има място за омбудсмана, защо да няма за главния прокурор, например. И ето го и него - на престижното 6-то място. Току зад мощния гръб на Бойко Борисов, който е пети. Не пред него. Властта и прокуратурата една до друга, рамо до рамо, крило до крило, както винаги е било... Класическа манипулация.
Народното доверие към Цацаров било 21% през септември. През юли е било 25 на сто, пак според Галъп. На 14 август обаче същата агенция предупреждава: "Рейтингът на главния обвинител е застрашен". Според социолозите през август 28% от хората са вярвали на Цацаров, но цели 43 на сто не са. Последната класация обаче показва, че положението вече е поправено.
Потъналият в грижи нашенец едва ли ще отдели вечерното си време, за да разчепква как се развива доверието и недоверието на обществото към главния прокурор. Съобщили са му някакви цифри, онагледили са му ги с фигурки и снимки и той възприема априори, че Сотир Цацаров е 6-ти по доверие сред 22-а политици. 6 от 22 е забележително постижение. След него са бесепари, реформатори, депесари, патриоти. Значи е по-добър от тях.
По-добър в кое?
В същото време прокуратурата, която ръководи шестият по рейтинг, е на дъното. Изследване на "Афис" отпреди няколко месеца показва 83% недоверие към държавното обвинение сред анкетираните. Още по-неприятни са изводите от данните на Евростат. За критиките в докладите на Еврокомисията ни е омръзнало да споменаваме.
Буквално преди дни "Сова Харис" констатира "драматичен срив в доверието към институциите и най-вече към прокуратурата". Драматичен срив, а вождът на апачите, пардон - на прокурорите, е в първата шестица по престиж. Не се връзва, око ще самият Кафка да го бе измислил. Разбира се, социолозите, автори на изследването, ще се аргументират, че става дума за личния имидж и авторитет на Цацаров. Но и те едва ли ще си повярват, знаейки, с какви тежести е натоварен този човек през последните месеци. Използвам думата "тежести" като синоним на глупости, провали, недомислия и пр. Само гафовете покрай атентата срещу Корпоративна търговска банка и нейният мажоритарен собственик Цветан Василев са достатъчни, за да изглежда класирането на Цацаров най-малкото странно. Да не говорим за Костинбродската афера, в която го вкара заместникът му Борислав Сарафов и по която няма и до днес никакво развитие, освен, че един чиновник бе посочен като единствен виновник за огромния скандал. Ако прибавите към това слуховете за огромното влияние на Делян Пеевски върху взимането на решения от държавното обвинение - положението става направо драматично. Да не говорим за абсурдните обвинения на прокуратурата срещу трима души, че са извършили опит за убийство на Пеевски, които се разпаднаха като къщичка от карти.
Кучето обаче е заровено другаде. Какво чини въобще Цацаров в тази класация? Това е въпросът. Защо не е в класация на магистрати по резултати от тяхната работа? Или прокуратурата и нейният шеф са се намесили в политиката толкова осезателно, че няма как да ги делим от нея? Ако е така - кажете го ясно, за да отпаднат и последните съмнения. Забележете: прокурорът Цацаров е сред политиците, но отсъства почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Този, който дърпа, в това едва ли някой се съмнява, конците на задкулисието в държавата. Няма земна сила, която може да ме убеди, че това е случайно. А понеже не е, възниква питането: Да не би главният прокурор да замества Доган вече в политиката, а Доган него в прокуратурата?
Забележително в това отношение е изказване на Делян Пеевски от вторник, 23 септември. По повод окончателното решение на Софийския апелативен съд преуспелият политик и бизнесмен заявява: "Окончателно рухна митът, че съм шеф на съда и прокуратурата". Не, не рухна този мит, а лъсна нескопосаният и нагъл сценарий, сътворен от мафия и неколцина прокурори, който съдът нямаше как да преглътне. Трябва наистина да имаш някакви проблеми, за да виждаш нещо друго. Освен това Пеевски се изказал пред един сайт, който освен на него, е любим и на определени прокурори. Цацаров може с лекота да установи на кои. Поредният неуспех на държавното обвинение заслужава отделно внимание.
Иначе предизборен трик като този с класацията си има своето тривиално обяснение. Цацаров се нуждае от реклама и излъскване на имиджа, защото почти не останаха оптимисти, които да защитават присъствието му на високия пост. В името на справедливостта трябва да признаем, че Цацаров се докара до това дередже и заради тежки кадрови грешки. (Някои от тях със сигурност са му били натрапени против волята му.) Защото да делегираш неограничени права на човек като заместник-главния прокурор Борислав Сарафов е повече от рисково начинание. Да очакваш добри резултати от зависими от политико-икономчески кръгове и корупция магистрати, е все едно да заложиш на куц кон на надбягванията във Фолкстоун в Англия. Резултатите са предварително известни. Последиците от тях - също. В крайна сметка у обществото остава гадното чувство за подмяна и измама.
На Олимпийски игри шестото място носи точки. Шестото място на главния прокурор в класацията на Галъп за политици обаче може да донесе единствено иронични коментари. Цацаров има нужда от реални резултати в битката с престъпността и корупцията. Такава в момента не се води. Води се друга, в която жертва са стотици хиляди българи, които могат да загубят парите си и работата си. Прокуратурата обаче не търси кой/кои са причинили това, а се занимава със следствието.
Толкова е очевидно. Ако главният прокурор иска това положение да се промени знае какво да направи. Друг е въпросът дали има желание, сили и мотив да го стори.
Всичко друго е манипулация. Някои социолози все още вярват, че с нейна помощ ще превърнат малкото в голямо. Номерът може да мине един или два пъти. Но не и безкрай.
Много малко хора си дават сметка всеки път когато са подложени на манипулативно отношение и разпознават манипулативните тактики. Останалите, и това е преобладаващата част, реагират емоционално на манипулативното отношение и с огорчение схващат, че са били подложени на въздействие, което на по-късен етап ги е довело до погрешни решения и действия. Истината е, че те са били обект на манипулативно поведение, което не са очаквали и не са могли да му се противопоставят. Това дава възможност на манипулаторите да вярват, че ще продължат да ни управляват чрез собствените ни илюзии и очаквания. Ще продължат ли?
Огнян Стефанов
