Касим Дал настояваше за двуезична България, реформаторите подкрепят ли го?, пита Любен Дилов -сни от ББЦ.Традиционната десница плати заради нерешителните си реформи - досиетата, РМД-тата, непрозрачната и безконтролна приватизация. Липсваха и смелост и мечти извън очертания от Европа избор - НАТО и ЕС, казва той.
- Вярвате ли, че е възможно, като смените името на дадена организация, да промените и смисъла й, г-н Дилов? Не е ли това т.нар. понятиен фетишизъм, за който говорехте преди време, и затова ли за пореден път участвате в нова коалиция - ББЦ?
- За „Гергьовден“ може да се кажат много неща, но не и това, че сме се явявали някога с друго име, на лесни избори и с партньори, за които е предварително известно, че ще спечелят. От 1998-а насам „Гергьовден“ е вероятно най-поетичната политическа организация. Защото истинският поет е опозиция и на гравитацията дори. Иначе в коалицията има стари наши приятели - ЗНС например, либералите на Софиянски и радикалите на Бакърджиев. Хора, с които сме били в не една и две тежки битки, имаме си взаимното уважение и доверие. Всъщност новото са ентусиазмът и хилядите млади хора на „България без цензура“, у които с радост наблюдаваме и младостта, и енергията, и грешките на ранния „Гергьовден“.
- Какво се случи между вас и ВМРО, с които сте стари познайници и сътрудници, та се разделихте след изборите за ЕП?
- Вън от всяко съмнение е, че ако бяхме заедно с ВМРО и НФСБ, сега щяхме да атакуваме позицията на поне втора парламентарна група. Ние с Николай Бареков и Румен Йончев положихме всички усилия това да се случи. Убеден съм, че хората, които се притесняваха от промяната на статуквото, пък направиха всичко възможно да попречат на такава възможност. И успяха.
- Кои са онези, които ви попречиха?
- Те са от средите на ГЕРБ и ДПС. Всъщност и на реформаторите, и на БСП им е много удобно да няма голяма патриотична коалиция, с която да се съобразяват. Но войводите не
са ни врагове, обичаме си ги в „Гергьовден“, въпреки че неведнъж са ни предавали. Просто им припомняме - като обременени исторически - една военна песен отпреди повече от сто години: „Съюзници разбойници“...
- С кои от мерките, афиширани от новите коалиционни партньори от ББЦ, сте съгласни и с кои не? Примерно как ще коментирате сега тяхното искане за връщането на казармата, а вие така яростно се борихте срещу нея?
- Общата ни програма примири много от различията и внесе яснота по спорните тези. Никога не е ставало дума да се връща казармата от времето на социализма. А за една алтернативна форма на военно и професионално образование и в същото време нещо като трудова повинност, която ще помогне на над 500 хиляди души, напълно изолирани от социалния живот, да получат професии, грамотност, а ако пожелаят и имат качества - после и да продължат в професионалната българска армия. Тази идея се приема доста благосклонно, особено сред младите роми. Защо да крадат, просят или проституират, когато може да се образоват, да бъдат добре хранени и да наваксат за десетина месецатова, което са пропуснали заради немотията на прехода?!
- Къде се загубиха енергията и ентусиазмът на синята идея, която и вие изповядвахте от самото й зараждане?
- Нормално е да се плати тежко и скъпата цена на половинчатия преход. Традиционната десница плати заради нерешителните си реформи - досиетата, РМД-тата, непрозрачната и безконтролна приватизация. Липсваха и смелост и мечти извън очертания от Европа избор - НАТО и ЕС. Даже много изкара, ако трябва да сме честни. В цяла Източна Европа партиите на прехода изчезнаха доста по-рано.
- Защо не се обединихте с десните от РБ?
- Съжалявам, но това е коалиция на оцеляването. Щастливи сме, че дори не се сетиха да ни поканят за разговори. Ще ви припомня само, че заради ужасяващите условия, които партията на господата Касим Дал и Корман Исмаилов постави на предишните парламентарни избори, те не бяха приети в тогавашното ОДС, в което бяхме и ние. Вече мога да го кажа спокойно: едно от условията беше коалицията да работи за промяна на законите по посока на двуезична България, в която турският и българският език да са равнопоставени. В интерес на историята е да кажем, че тогавашното ръководство на СДС има доблестта да откаже въпреки изкушаващите предложения за доста „гарантирани“ турски гласове и много пари.
- Това е скандално! Кога точно се случи и кой направи предложението?
- За изборите за 42-рото ОНС, когато ОДС и Синята коалиция се явиха отделно. Преговорите се водеха до последния възможен момент на последния етаж на „Раковски“ 134. Тогава СДС се оглавяваше от кмета на Карлово - Емил Кабаиванов. В коалицията тогава бяха „Обединени земеделци“ на Петя Ставрева, Радикалдемократическата партия в България на Захари Петров, Българската социалдемократическа партия на Йордан Нихризов, имаше и други неправителствени организации.
- Те ще подкрепят ли думите ви?
- Всеки от лидерите на изредените формации може да потвърди, че преговорите с партията на Касим Дал и Корман Исмаилов бяха много трудни. Те анонсираха сериозна финансова подкрепа и „осигурени“ гласове в Турция, но в замяна имаха тежки изисквания не само за несъразмерно голямо присъствие в листите, но и стряскащи неща по отношение по-специален статут на българските турци. Смятаха, че твърдото ангажиране с идеята за двуезична държава ще им помогне да отклонят много гласове от ДПС в
полза на ОДС.
- Кой от двамата предложи идеята за двуезичната държава?
- Доколкото си спомням, и двамата. Но тези дни попитах отново Корман дали РБ сега са приели онова, което ние от ОДС преди им отказахме. Той подскочи изненадан и разбира се, отрече, че това е вярно. Така че сега едва ли ще си признаят истината. Но както казах, има свидетели. Въпреки природната си любезност и диалогичност мисля, че точно Кабаиванов беше човекът, който отказа преговорите да продължат...
- Роят се нови политически организации, но сякаш няма нови и различни политики, как се случва така?
- В това отношение програмата на коалицията „България без цензура“ е отличително забележима от мантрите на останалите, които дори на самите тях са им писнали. Те могат и да ни се подиграват сега за програмата „Чисти ръце“ или за плана „един милион нови работни места за осем години“, но само след месеци ще стане ясно, че ако не тръгнем в
тази посока, ще изчезнем като нация. Това, което в момента звучи на някои екстравагантно и популистки, всъщност е единственото, което трябва да се направи, ако искаме след 50 години да има хора, самоопределящи се като българи.
- Лютви Местан нарече Бареков „новия Тодор Живков“ заради идеята да се затвори границата с Турция от 1 октомври и да се пречи на вноса на избиратели с гласуване. Чувствате ли се като част от новото политбюро?
- По-забавното е, че успоредно с определението на Лютви Местан Борисов ни обяви за „новата „Атака“, създадена от БСП и ДПС. Мисля, че и двете определения са силно по Фройд. Очевидно и Местан, и Борисов имат тежки Едипови комплекси на тема БСП и комунистическо минало. Чисто поколенчески - и се радвам за това - техните метафори са неразбираеми за мнозинството от членовете на „България без цензура“.
- Съществува ли опасност отново избирателите да са големите губещи на тези избори?
- Избирателите винаги ще са губещи, докато не разберат, че не гласуват за тази или онази абревиатура, а за себе си. Те трябва да търсят личен контакт с представителите си. Неслучайно на всички мои рекламни материали е изписан телефонният ми номер, който не съм сменял повече от 15 години. Когато всичко стане лично, ще стане наистина обществено.
- Вие сте един от първите политици, заговорили за закон за лобизма. Нужен ли е той сега, за да има ясен регламент в отношенията на властта с гражданите и не- правителствените организации, казано най-общо?
- Законът се казва за „Публичност на лобизма“ и не само сме говорили за него, но и в 40-ото народно събрание успяхме да го добутаме до второ четене, където БСП положи всички усилия да го бламира. Не просто е необходим, той е гръбнакът на програмата ни „Чисти ръце”.
- Вие сте политик, а правите призив към хората „Не вярвайте на политиците, вярвайте на себе си“?
- Когато хората започнат да имат същото отношение към депутата от района си, както към домоуправителя на жилищния си блок, нещата ще започнат малко по малко да се норма-
лизират. Но за това са нужни и законодателни промени. Например възможността партиите или инициативните комитети да оттеглят депутатите си. Мисля, че е нужна и изцяло мажоритарна изборна система.
- Защо у нас лозунгите и пропагандата се ползват масово, за да заличат липсата на ефективна държавност, и всичко това сякаш хваща дикиш пред хората?
- Основната причина е мисловната яловост на самите политици и държавници, които предпочитат да се крият зад клишета, съчинени в политическите кабинети, поради невъзможност да съставят собствена мисъл.
- Как си обяснявате това, че високомерието сякаш стана отличителна черта на политическия елит?
- С професионализирането на политиката. Имаме вече професионални политици, а напоследък и избирателите стават все по-професионални. В смисъл увеличава се делът на гласуващите срещу пари. Когато си купуваш гласовете, започваш да живееш с усещането, че всичко може да си купиш. Вижте кои са най-високомерните партии и политици и ще видите, че съвпадат с тези, които купуват най-много гласове по време на избори.
- Все още ли положението в политиката у нас е като в автобус №280, чийто шофьор казвал: „Каквото се качи, такова возим“?
- Метафората е забавна, но да не обиждаме возещите се на автобуса. Проблемът е в това, че те не се интересуват на какъв автобус се качват, какво е техническото му състояние, колко харчи, шофьорът пиян ли е и има ли изобщо книжка. В това е проблемът. Започнат ли да се интересуват, нещата веднага ще се променят.
В. "Преса"
