Казвам се Анета Шаркова, майка родила 4 сина. Аз съм Българска майка, която искаше синовете и с гордост да произнасят „ Аз съм Българче“ и да обичат Родината си, но сега си задавам въпроса коя Родина и въобще има ли Държава за нас ?
Защото ние не живеем, а се опитваме всеки ден да оцелеем в тази държава, в която цари безхаберие за обикновените хора. Любимото стихче на моето дете с увреждания е “ Надежда“ - „ Ако имах едно магазинче“ ... е ние имахме магазин, работихме и живеехме нормално до момента, във който загубихме всичко. Фирмата ни фалира и от там започнаха всичките ни проблеми и най-големият да не можем да обслужваме заема, който бяхме взели, за да подсигурим дом на децата ни. Никога не сме казвали, че не искаме да си плащаме, но как да плащаш, когато нямаш доход дори да подсигуриш най-елементарни неща, а да не говорим за кредита, който на няколко пъти придоби космически вноски като се променяше лихвата.
Защо в други страни има възможност да ти дадат срок, в който да си стъпиш на краката, без дори да ти слагат лихви, а тук е обратното?
Защо в 23 страни има закон за физическит фалит, а при нас няма?
С какво са виновни децата за кризата, която настъпи в Държавата и сега трябва да плащат цената да останат на улицата, защото живеят в Държавата България, където Банките имат държава, а за нас вместо майка тя е мащеха.
Как може една Испания да въведе закон, в който единствено жилище, в което отглеждаш малки деца, банката няма право да го отнема, а тук да не ти пука, че хората посягат на живота си, защото не могат да плащат,... не защото не искат, а защото няма работа.
За тези три години работих единствено 5 месеца и то по програма временна заетост на 4 часа, за които получавах между 120 и 140 лева.
Бихте ли ми казали с тези пари какво мога да платя и как да отглеждам децата си? Как да преживяваме с инвалидната заплата на детето ми и да ме стяга буца в гърлото като знам, че това, което можем да си позволим, е с парите на детето ми.
По пътя на нашите неволи търсих помощ от хора, които се оказа, че само са ни давали предизборни обещания!
Обещания, които после бързо бяха забравени, а ние само използвани за политически пиар.
Проблемът вместо да се реши биваше за малко спиран и сега той се стоварва върху нас с насрочване на търг на жилището ни! На кой сега му пука, че една българска майка, която по никакъв начин не може да се нарече европейка, ще загуби дома на децата си!
Къде са така наречените Европейци, за да защитят мен и децата ми! Пред нас предстои поредната Коледа, когато моите деца ще пишат писмо до Дядо Коледа да спаси дома им, защото чули да казват, че по Коледа стават чудеса! Ние единствено искаме дома си и нищо повече, защото аз искам в този дом да отгледам децата си и да дочакам внуци. Върнете ни живота от преди 5 години, когато имахме доходи и можехме да си позволим всичко, а сега дори се лишаваш и от някои храни! Сега пак слушаме гръмки обещания, но ние Господа не ви вярваме, защото ни докарахте до дъното и никой не мисли за нас, а мислите само за вашите интереси!
Аз нямам право да ви съдя и като майка трябва да ви простя за кошмара, който преживяват децата ми, защото всичко се случва пред очите им. Да виждат как съдия изпълнител с още куп други хора влизат в дома ти да го опишат, да го снимат... И децата ти да те питат какво става?... И да виждат сълзите в очите... Да сваляш апаратите от ушите на детето ти, за да не чува за какво се говори! Дано Господ ви прости за всичко, което причинихте!
Но запомнете едно .... днес може да съм аз, но утре вие може да сте на моето място! Къде сте сега продавачи на Надежда, в които моето дете повярва, задавайки си въпроса.... имаме ли право да живеем?
