Не мога да кажа дали някой политик е готов да умре за България, но аз съм готов да го направя. Това каза актьорът Христо Мутафчиев в предаването „На светло“ с Люба Кулезич по Нова тв.
Той и колегата му Валентин Танев коментираха 10-годишната история на постановката „Хъшове“. В момента ние сме физически далече от родината си. Това представление е едно спасение и за публиката и за нас самите. Щастлив съм, че съм част от този спектакъл. Това ми дава право да правя каквото искам в живота си. Чувствам се хъш. Там всико е на ръба на реализма. Там е това, което се случва в България в момента, обясни актьорът. През тези 10 години, докато постановката се е играла, са се случили много неща с хората в нея. Загубих много скъпи приятели до себе си. Самата постановка има интересен живот, народиха се деца, женитби, сватби, инсулти, смърт на Чочо. Това е като съдбата на един дом и на едно семейство. Ние в това представление сме едно семейство.Навремето цялата група млади момчета, което излизахме от НАТФИЗ, отидохме при по-възрастните и започнахме да се бутаме, да се дърпаве, да си помагаме, да се качваме. И накрая се събираме и викаме: „Да живее България!“, допълни той. Христо Мутафчиев се върна към една случка, при която преди да играе поредното си представление в „Хъшове“ му взели книжката в Румъния. Взеха ми книжката в Румъния и стоим почти на брега на р. Дунав в полицейския участък в Гюргево. Бяхме с Вальо и той ми каза: „Ееее, гледай България, уж на една крачка, а колко е далече!“. Можеш всеки ден да преиграваш такива ситуации. На протестите много ни липсваше Чочо, да има един сред нас, който да ни даде друга енергия. Катя, дъшеричката му, идва на репетициите, разказа Мутафчиев. На въпрос защо е отказал да стане министър на културата той отвърна: Защото усещам в себе си онази мощна енергия на свободния човек, и тя ме приближава към хъшовете. Той напомни, че градежа е дело на отбор хора, а разрухата-на глутница.
