Начинът, по който се наследяват имоти на граждани на ЕС, живели и работили в друга държава от общността, се променя напълно от 17 август догодина. Тогава влиза в сила нов европейски регламент, стана ясно на семинар, организиран от Нотариалната камара.
Сега според българския Закон за наследството, ако български гражданин, който живее и работи в Испания например, почине там и е оставил имот в България, наследниците на имота се определят по българския закон. След 17 август 2015 г. обаче наследниците вече ще се определят по закона на държавата, в която е било обичайното местопребиваване на починалия, т.е. Испания, обясни София Муратиду, нотариус от Солун.
По същия начин, ако грък има имоти и в Гърция, и в България и почине в България, и двата имота ще се наследят според българските закони. В регламента изобщо не се уточнява колко дълго трябва човекът да е живял в дадена страна, за да се смята тя за негово обичайно местопребиваване.
Изключение от новите правила ще има само ако починалият е оставил завещание, в което изрично е посочил дали имуществото му да се наследи по правото на държавата, в която живее, или в която е имотът.
Регламентът, който ще се прилага пряко в България, изисква още от началото на 2015 г. у нас да се издават европейски удостоверения за наследство, които се различават от сегашните. У нас сега общините вписват в удостоверението само кои лица имат пряка роднинска връзка с починалия. Европейският формуляр, който ще е единен за целия ЕС, изисква вътре да се впишат и всички имоти, които са били собственост на починалия.
Според Муратиду в ЕС има 450 000 граждани, които имат имоти и в друга държава от общността, като общата стойност на това имущество е към 120 млрд. евро.
