Вербуването на доброволци е насочено към най-бедните слоеве. В Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Косово са обхванати от голяма тревога заради растящия брой доброволци, които отиват да се бият в Близкия изток.
Балканските държави се опитват да овладеят тази тенденция, за която допринася общият икономически застой, превърнал района в земя за вербуване от джихадистите, пише АФП. Повече от пет милиона мюсюлмани – почти колкото във Франция – но при население общо от едва 20 милиона - живеят в страните от бившата Югославия, чиито икономики бяха опустошени от поредица кървави конфликти през 90-те години на миналия век, както и в Албания, една от най-бедните европейски държави.
Според френски медии, които цитират доклад, приписван на американското ЦРУ, стотици от тях да се влели в редиците на Ислямска държава (ИД) – число, което ги нарежда непосредствено след доброволците от Йордания, Саудитска Арабия и Тунис. Косово, което от 2008 г. е независимо от Сърбия, е затънало в дълбока политическа криза и постоянна корупция и практически не предлага никаква надежда на младите хора, отбелязва Блерим Латифи, специалист по религиозните въпроси в университета на Прищина. Важен фактор е липсата на икономически възможности за младите в Косово, което оставя вратата отворена за вербуването им от съмнителни групировки, изтъква той.
Индокринирането и вербуването на доброволци е насочено към най-бедните слоеве от населението и главно гимназистите, отбелязва Висар Дуричи, журналист, специалист по въпросите, свързани с исляма; неотдавна той бе заплашен с обезглавяване от косовски ислямисти. Радикални имами, често учили в арабските страни, са натоварени с тази задача и това се финансира от чужбина. Предпочитани са гимназистите без перспективи, които, приемайки фанатизма, се надяват да подобрят социалното си положение, изтъква той. В Босна стотици ислямистки бойци се присъединиха към босненските мюсюлмански сили по време на войната от 1992-95 г. в републиката. След конфликта известен брой мюсюлмани в Босна – общност, която е предимно умерена, възприеха доктрината и начина на живот, вдъхновени от саудитския интегризъм (уахабизма), какъвто нямаше в страната преди войната.
В районите от Сърбия и Македония, където мюсюлманите са мнозинство, положението е сходно. "С разпокъсването на Югославия се отвори идеологическа пропаст, която бе запълнена от радикални и националистически религиозни програми" – отбелязва сръбският ориенталист Дарко Танаскович. Мюсюлманите на Балканите, които принадлежат към умерени течения, преди всичко в бившата Югославия, бяха част от предимно светско общество. Това се промени с конфликтите в Босна и Косово, които дадоха възможност на много по-радикални елементи, на теолози и активисти - "бойци на Аллах" - да се внедрят в района, подчертава той.
Тези движения при определени условия може да предизвикат сериозни смутове на Балканите, които за радикалните ислямисти представляват нещо като "слабото място на Европа", предупреждава Танаскович. Държавите от региона проявиха твърда воля да се противопоставят на растящата заплаха, каквато представлява ислямизмът, извършвайки арести и променяйки наказателните кодекси. В началото на септември бяха арестувани 16 ислямисти в Босна, която от април има ново законодателство, предвиждащо наказания до 10 г. затвор за джихадистите и техните вербовчици. В Косово 55 ислямисти, от които 12 имами, в това число влиятелният имам на голямата джамия на Прищина Шефкет Красничи, бяха арестувани по подозрение, че проповядват радикален ислям.
