България умира на една крайпътна станция на прехода при обстоятелства, които могат да бъдат възприети като странни. Но странността не прави впечатление. Смущаващи всъщност са отказът от съпротива и примирението. Тихо гаснеща държава - в мирно, а не във военно време...
Разхождащи се чужди туристи, оригващи се доволно на шопска салата и гроздова, споделят хуманитарно: "Сякаш е заспала". Санитари от моргата дебнат търпеливо зад ъгъла. Погребални агенти се карат за трупа - последният бизнес с една държава...
През 1910 г. Лев Толстой умира на гара Астапово. След години изследователката Елиф Батюман задава въпросът: „Умрял ли е Толстой от естествени причини или е бил убит“. И предлага да се извърши съдебно-медицинско раследване. То да разкрие личностите, които са имали мотиви и възможност да окажат влияние върху смъртта му. "Да окажат влияние върху смъртта му"... Какъв елегантен финт на думата "убийство".
На 15 май 1925 г. големият поет и публицист Гео Милев е извикан за справка в полицията. Нещо като въведеното преди време „пиене на кафе” в ДАНС. Той успокоява близките си, че всичко е наред и скоро ще се видят. Нищо обаче не е наред и близките му не го виждат повече. И до днес не знаем какво точно се е случило с един от най-ерудираните и непокорни български творци. Т.е. знаем какво и защо, но не знаем кой и как. Виновните са се измъкнали необезпокоявани, като обикновено се случва тук.
Нещо подобно се случва със страната ни. Притихнала е на пейката на малка гара, но никой знае или не казва как се е озовала там, кой я изпрати и с какви помисли. Нямаме и експертиза дали е поела към смъртта или просто заспала от умора.
Тази нерешителност и мълчание са златният коз на злото. То обича най-много колебанието.
Да се надяваме, че все пак е заспала. Сънят дава шанс да се преживее нещо, което в реалния живот все се изплъзва. Или не ни достигат силите за него.
Задавали ли сте си въпроса, кой е най-масовият български сън? Секс със съседа/ката, пътешествие до Карибите или спечеления джакпот? Вече не. Най-желаното нещо от години е справедливостта. Тя е новият герой в съня ни, защото е напълно изчезнала, няма я. А учените са доказали, че човек сънува най-често това, което най-много му липсва и желае.
Ето един възможен сюжет.
Съдебна зала.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адвокатът: Да се даде ход на делото.
След като счете, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, съдът определи: ДАВА ход на производство по чл....... от НПК.
След няколко заседания, на които са представени всички доказателства и изслушани свидетелите на обвинението и защитата, съдът се произнесе.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Воден от мисията за спасение на тази страна и нейният народ, и на основание вопиющата нужда от справедливост, съдът
РЕШИ:
Доживотна присъда за всички, които вместо демократичен преход наложиха холокост, геноцид, апартейд и посткомунизъм. Щетите за мирното българско население бяха фатални.
Доживотна присъда за онези, които подмениха ценностната система на българите с култ към омразата, лъжата, измамата, насилието и лицемерието.
Доживотна присъда за онази участници в управлението на страната, които предадоха националните интереси, за да обслужат свои и тези на своите кукловоди.
Доживотна присъда за политиците, управленците и магистратите, които се съюзиха с мафията и разграбиха материалния ресурс на държавата, а хората превърнаха в несретници и нисши духом.
Сън, сън, но в европейското законодателство нещата са съвсем реални. В него се казва:
„В нашите системи на наказателно правосъдие основното внимание се насочва към залавянето на престъпниците, като понякога това води до пренебрегване на жертвите. ЕК гарантир, че ЕС поставя жертвите на първо място. Всяка година милиони хора стават жертва на престъпления и всеки гражданин може да се окаже в такова положение. Жертвите на престъпления се нуждаят от уважение, подкрепа, защита и от работещо правосъдие. Затова поставяме жертвите в центъра на правосъдието в ЕС, като им предоставяме гарантирани права и подкрепа навсякъде в Европа.“
Европа е по-загрижена, отколкото ние, дето сме явни първенци по брой на жертвите на престъпността. Затова в съня на българина често затвора като присъда се измества от куршум в главата. Крайно, но не и без аргументи.
Списъкът на жертивете у нас започва с измамените чрез обещания от политици и управници, минава през изнасилените, ограбените, пребитите по селата, унижените от институциите и стига до лишените от граждански права, медицинско обслужване, социални помощи, спокойни старини, образование и свобода. Над всичко това е отказът на институциите да защитават обществото, което си е арогантно лишаване от справедливост. А там, където няма справедливост рано или късно идват отмъщението, възмездието и яростта. Първо насън, но после и наяве.
Имената на осъдените всеки сам може да посочи. Едва ли ще има разминавания.
Помните ли Атанаска от Павликени? Това е онази мома, която засне клип, с който взриви пуританите и те изтерясаха заради изутите й гащи, солените фрази и мръсни подмятания. Та Атанаска ни приветстваше със звучното "Здравейте, мърши"! "Пошъл павликенски боклук", - отвърнаха в хор дежурните моралисти. За разлика от Атанаска кандидатите за власт се държат благовъзпитано в предизборната кампания: "Здравейте, сънародници", "Драги съграждани", "Скъпи братя и сестри", "Уважаеми избиратели". След вежливите обръщения вдигат шлюза и реката на обещанията ни залива с мед и масло. Нещо като Мизия и кв. Аспарухово, но на 3D и изцяло в розово.
Оттук и въпросът за домашно: Кой е по-добър приятел на държавата, умираща на една малка скапана гара: Атанаска или политиците?
Отговорът напишете в бюлетината на 5 октомври.
Димитър Попкутуев
