Политиците със сигурност са притеснени и с право. Ситуацията в страната е доста безутешна. Нашата политическа класа няма никакъв опит с граждани, тя умее да управлява само покорни и зависими поданици. Но поданиците започват бързо да изчезват, защото само активните хора оцеляват в съвременния сложен свят, коментира за Фрог нюз социалният антрополог Харалан Александров.
Според него тече активно издирване на анклави на поданничество в периферията на страната, където хората имат предмодерно отношение към властта – на нея се гледа като полубожествена субстанция, която е спусната свише, и фактът, че овластеният се явява в плът и кръв е повод за всенародна радост. Събира се цялото село, празнува, принася дарове, ходи да докосва краля с надеждата да прихване от неговата благодат. Този тип средновековно отношение е възможен само в изостанали и затворени общности с много зависими и отчаяни хора, които имат копнеж по мистично спасение, коментира Харалан Александров.
Това автоматично дава преднина на партии като ДПС, вечният печеливш, чийто електорат живее в по-затворени и традиционни общности по ред причини, включително политиката на самото ДПС. Тъкмо затова ДПС е обект на люта завист от страна на останалите политически клики, смята експертът.
Убеден съм, че ако имаха ресурс, българските политици с радост биха си отглеждали такъв електорат. Но ресурсът свърши. И тъй като не разбират от политика на развитието, се отдават на опасна комбинация между политика на нищетата и политика на обвинението. Политиката на нищетата е да примамваш, подкупваш и обладаваш най-безпомощните и най-зависимите. Политиката на обвинението е да хулиш своите противници и да призоваваш прокуратурата да ги изпрати в затвора. Комбинацията им създава усещането за непоправима увреденост и отвратителност на българската политика. В крайна сметка тя се обръща срещу самите политици, тъй като все-повече хора копнеят за възмездие срещу целокупната управляваща класа.
Целият коментар на Харалан Александров четете утре в рубрика „интервю” във Фрог нюз
