Защо ромите не се интегрират в нашето общество? Защо крадат и лъжат? Повече цигани ли са те, отколкото роми? На тези и други въпроси отговаря критикът, културологът и общественикът проф. Никола Георгиев.
- Проф. Георгиев, защо ромите продължават да са проблем на държавата?
- Не приемам названието ром, ще говоря за цигани. В България има цигански проблем, остър, който го има в малко други европейски страни. Говори се за тяхната бедност, непросветеност, професионална неподготвеност, нежелание за работа. Живеят в нечистотия, в много лоши битови условия и тук идва въпросът за циганската престъпност. Бързам да добавя, че тяхната престъпност в сравнение с българската е нищожна. Това, което правят български големци, в сравнение с тях циганите са кокошкари. Къде тогава е престъпността у нас – българите ли я правят или циганите? Много по-лесно е да се създаде клишето циганската престъпност вместо българска престъпност. Това са външните, елементарните, видимите проблеми. Има обаче един тежък духовен човешки проблем.
Чужденци ли са циганите в своята среда? Чужди ли са или са свой? Въпросът за чужденеца и чуждия човек наболя в средата в 20-ти век и продължава да более. Циганите се чувстват като чужденци. В тяхната памет много ясно личи, че са дошли от някъде. Те са индоевропейци, малко по-мургави са от българите, което е част от неприемането им. Българите, като славяни и прабългари сме дошли Бог знае откъде. Името българин като произход не е ясен, докато циганин и Zigeuner означава, човек който гадае на длан. Не виждам нищо срамно и обидно в това, след като има хора лековерни хора да си подлагат ръката да им гадаят. Да си представим следното – съобщават ни височайши чиновници от бюрократичния свят от Брюксел, че името българин е злепоставено в Европа и да вметна, че на италиански Опера булгара не значи българска опера, а българска му работа. И на други езици думата българин е злепоставяща. Предлагат ни да сменим името си, как бихте се почувствали? Ние бихме се почувствали неудобно, ако ни предложат да се откажем от названието българин, нали?! А когато предложиха на циганите да се откажат от името си, те как са се почувствали?!
Те са чужденци, раздвоени са между възможността да се присъединят към българите или да си останат такива. Раздвоението е много тежко – да си чужд и странен е много мъчително и това не го знаят стотиците хиляди емигранти преди да тръгнат за чужбина.
- Не можете да отречете обаче, че крадат и лъжат!
- Циганите крадат, а българите – не?! В думите ви сякаш проличава, че на българите е позволено да крадат, а на българите - не. От думите ви личи, че използваме циганите, за да се въздигнем. Трябва ни хуманно разбиране за манталитета, психиката, душевността на чуждия, странния човек.
- Дават се средства за циганите, но те не стигат до тях. Отиват в ръцете на определени техни събратя. Това също говори за склонността им да крадат.
- Циганите ли са виновни за това безобразие или българските власти?! Какво значи да приобщим циганите? Значи ли приобщаването на циганите, че те ще заживеят и действат като българи? Значи ли това, че трябва да се откажат от себе си, от обичаите си и от разбиранията си?
- Поне трябва да се образоват и да работят.
- Знаете, че образът на циганина е романтизиран и красив, такъв е да речем при Пенчо Славейков. Той е ценен не с това, че работи, а със свободата си, музиката, танца.
- Кой тогава ще го храни?
- Той ще бъде гладен, но свободен, за разлика от едно друго същество, което ще опъва каиша, ще работи. Ценностите са трудно съпоставими. Свободата на движението на циганите, което европейците са уважавали, умря у нас по време на комунизма. С движението си те са намирали начин да се препитават. Как си представяте каруцар, живял цял живот в колиба, да живее в апартамент? Циганинът се е опитвал с коня си да влезе в него. Всичко това се случи при комунизма.
Даниела Николова
