Актуализацията на бюджета е политически акт, но тя е неизбежна. Трябва да се знае къде оставя държавата едно правителство и откъде започва новото. Когато няма стратегия и дисциплина в харченето на държавни пари, в крайна сметка изпадаме в свръхдефицит. Според швейцарците хората на високи постове трябва да казват «Не!», което е важно качество на министрите. Това твърди икономистът Лъчезар Богданов от "Industry Watch".
Актуализацията на бюджета е неизбежна, но все пак може да се направи опит да се вкарат в ред държавните финанси. Основният проблем, заради който се налага тази актуализация е в това, че миналата година правителството на Орешарски доста оптимистично предвиди по-големи данъчни приходи. Заложи голямо увеличение на приходите от данъците. Не се случи и няма да бъдат събрани около 1 млрд. Това не означава, че се е увеличила контрабандата, а по-скоро оптимистичните прогнози бяха твърде големи. Лошото е, че дори при тази ситуация правителството като че ли имаше заложени буфери за някакви икономии, но с оглед политическата криза тази година, никой политик не пожела да бъде по-твърд, да наложи някои възможни ограничения. Отделно от това имаше наводнения, което наложи допълнителни разходи. Може да добавим проблемите в здравеопазването и необходимостта болниците да харчат разумно. Просто да се види дали хората, които се лекуват, изобщо трябва да бъдат лекувани или просто болниците надписват сметки. В тази сметка са и проблемите с някои европрограми, разходите за които няма да бъдат признати и не беше предвидено. Такива работи стават, когато няма достатъчен вътрешен контрол. ЕК налага тези ограничения и плаща само за част от извършевната работа. Всичко това накуп рисува тази картина на държавата и оттук насетне става трудно, защото е началото на октомври. Трябва да се вземат мерки, смята икономистът.
Актуализацията на бюджета има отношение чисто юридически към допълнителни разходи и допълнително вземане на заеми. Няма отношение към изпълнение на приходите. Тоест, ако приходи не влизат, нищо не се случва. Но когато правителството иска да извърши допълнителни разходи, да речем за заплати в МВР, то няма законова възможност за това и просто ще започне да бави плащания. Лошото е, че няма да може да се икономисат тези средства, а ще се получи така както едно време при Дянков. Тези пари няма да бъдат платени, защото ги няма в бюджета, но януари ще трябва да бъдат платени. От новия бюджет. И това ще е просто отлагане на плащания, а не реални икономии. За тях се иска работа, планиране, мислене как точно да се случи, казва още Лъчезар Богданов.
Служебното правителство само предлага, то прави някакви разчети за актуализация на бюджета. Това правителството не може да направи нищо без одобрението на парламента. Според мен това е политически акт. И като дойде ново мнозинство и ново правителство те да започнат на чисто , а недостатъците да се знае, че са от минали грешки и решения. Че този проблем е съществувал преди изборите. Важно е да се знае, как оставя държавата миналото правителство и откъде започва новото, смята той.
Май всички го критикуват това правителство. Доста собствени ходове прави. Не мога да преценя точно на кого помага, а и не се знае дали ГЕРБ ще спечели изборите, още сме в рамките на прогнозите. Когато има наследен проблем, е хубаво да се каже, къде е държавата към момента. Помните ли, че предишният министър на финансите Петър Чобанов каза, че преди да излезе от министерството, ще остави анализ на числата. И голяма част от това, което сега виждаме, съвпада с това, което Чобанов представи. При всяка смяна на властта трябва има едно такова предаване, за да е ясно, кой носи отговорност, обясни икономистът.
Понякога политиците гледат късогледо и тесногръдо на тези неща, защото лоши експерти ги съветват да дават милиони тук и там за да ги хареса народа и гласуват за тях. Резултатът от това, когато няма дисциплина и стратегия за ефективно харчене на държавните пари е, че изпадаме в ситуация на свръхдефицит. За съжаление, това, което мислят политиците, е за следващите два месеца, а не за години напред. Решенията на всеки, който управлява са трудни, защото в дадения момент ощетяват някои групи в обществото. Да кажем, например, за възрастта за пенсиониране на служителите от МВР и МО. Политиците си казват, че с едно популистко решение може да спечелят 5000 гласа на следващите избори и не мислят дали това ще е добре дори за самите хора след 10-20 години, е мнението на икономистът.
Увеличените разходи на актуализирания бѝюджет не са аргументирани в смисъл, че това , което е качено от министерството на финансите, е казано общо и накратко. Няма детайлен анализ да видим по кои пера, колко пари ще отидат. Това всъщност е голяма слабост на всички правителства и министерства, които обичат да пишат едни общи фрази, докато не бъдат подложени на натиск. Вярвам обаче, че в министерството на финансите имат точни и подробни разчети, а общото засега е в публичното пространство. Трудно се вижда къде отиват тези 450 млн. от него, които се искат за актуализация на бюджета, обяснява експертът.
Не знам дали бюджетът е болен, но трябва да свикнем да живеем, че в демокрация, всяко едно министерство и министър гони собствения си интерес. Министърът на образованието иска повече пари за училища. Министърът на здравеопазването – за болници. Трябва да има стриктен и единен механизъм за това. Трябва просто да има по-стриктни процедури в рамките на кредитния портфейл и да се знае къде , да речем от 500 млн., има смисъл или просто ще ги профукаме, смята той.
Въпросът по-скоро опира до увеличение на приходите, а не за разходите. Има няколко неща – едното е за заплати за МВР, другото е свързано с обещания за животновъдите, на които не стигнали парите , за здравната каса се говори от лятото . За банките е възможно министерството на финансите и правителството да вземе заем за да има ресурс, ако се наложи да помага на банките. Предвидено е като възможност, но може изобщо да не влезе в разходите. Но това е друг ракурс, бюджетът трябва да има ликвидност и кеш ликвидност, ако се наложи. Това не са текущи разходи, коментира още необходимостта от актуализация икономистът.
Можем да кажем, че правителствата, не само българските, много трудно реагират в такава динамична среда. Включително и тогава, когато всичко вървеше добре преди 2008 г. и имахме огромни излишъци. И веднага след кризата сякаш никой не знае как се прави бюджет и започна тюхкането дали ще ни стигнат парите. Много трудно се инвестира в големи програми. Когато от еврофондовете се инвестира в големи проекти и когато част от тях ги правят общините се получава голям хаос. То се знае, че ще се строят метро и магистрали, но разпределението на средствата по тримесечия и години се оказва проблем. Просто липсва капацитет, според мен. Трябва да се учат експертите в министерствата лека полека да предвиждат или ако не могат да предвиждат да имат механизми да се адаптират към някакви срокове, смята Лъчезар Богданов.
Дянков сега си казва, добре че в момента не съм министър, защото пак щях аз да съм виновен за всичко Но при всички случаи следващите месеци и година поне трябва има някой , който да казва «Не!». Едно от първите неща, които се учат в големите швейцарски корпорации за хора, които стават най-малко изпълнителни директори, е да се научат как се казва «Не!». Има специални курсове по това за големите мениджъри, при които идват непрекъснато хора с искания. Така че трябва да се научат да отказват. Очевидно за България това е важно качество за хората, които искат да заемат високи постове в държавата, казва в заключение икономистът от "Industry Watch".
