Не съм изненадан, че президентът Росен Плевнелиев награди немския и френския посланик с орден „Стара планина” за участието им в протестите срещу кабинета „Орешарски”. Държавният глава успя толкова да свали очакванията по отношение на президентската институция, че трудно вече се изненадваме. При ниски очаквания за поведението на Плевнелиев награждаването изглежда съвсем нормално. Така коментира пред Фрог нюз политологът Страхил Делийски връчването на отличия на Филип Отие и Матиас Хьопфнер.
Като общество изгубихме усещането за критерии по отношение на работата на институциите. Критериите са снижени, липсват всякакви табута. Плевенлиев успя да превърне президентството в институция на възмущението с претенцията, че неговата институция не заслужава възмущение. Той раздава оценки от първа инстанция без да има усещането, че и неговата институция може да заслужи негативна оценка, продължава Делийски.
При него има властова болест. Тази властова болест се проявява у онези, които нямат политически бекграунд. За тях може да се каже: Пази, Боже, сляпо да прогледа. Колкото си по-неподготвен, толкова по-лесно се разболяваш от нея.
Орден „Стара планини” за посланици, че са подкрепили протестите е абсурдно! Ако бяха подкрепили протестите от февруари, Плевнелиев щеше ли да им връчи такъв? Така се стимулира външната намеса във вътрешните работи на България. Посланиците не са подкрепили протестите на миньорите за по-големи заплати, а подкрепят чисто политически протест. Не е работа на дипломатите да казват кой да управлява или да не управлява България. Тяхната работа е да се грижат за интересите на своята страна, но не и да участват директно в ротацията на властта.
Плевнелиев девалвира основните функции на президента, а тя е свързана с единството на нацията. Не за пръв път той ни разединява.
