Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров вече традиционно се държи абсурдно по време на трагедии. За пореден път ни го показа няколко часа след взрива във фабриката за утилизиране на боеприпаси в с. Горни Лом.
За 5 минути по 3 национални телевизии 2 пъти той съобщи чутовната новина, че е докладвал на главния прокурор Сотир Цацаров за случилото се. Надали в такъв трагичен и тежък за всички момент на някого му пука кой на кого и какво е докладвал. Друг е въпросът, че Светлозар Лазаров е избрал най-дългия и най-неудобен път за действие. Защото и най-несведущите вече са научили, че по закон при такава ситуация мерки трябва да се предприемат от окръжния прокурор. Ако новината стигне първо при Цацаров, той ще трябва да звъни на подчинените си, за да се раздвижат. По-любопитното е, че Лазаров не изпуска възможност да размята името на главния прокурор за щяло и нещало: то не беше драмата в Люсковец, наводнението в Мизия, влаковите катастрофи и пр., и пр. Истината е, че не пропуска да го спомене и то преди да казал онова, което действително ни интересува и е важно. Логично е да се питаме защо го прави. Не ни се иска да мислим, че е, за да се натегне на Цацаров или да удари по своему едно рамо заради неговия без това сгромолясващ се рейтинг, особено след разследването на псевдоопита за убийство на Делян Пеевски и кризата в КТБ. Стигна се дотам, че още преди Лазаров да си е отворил устата, вече знаем, че ще изрече сакралното име на Цацаров като гарант, че нещата са в сигурни ръце. Да, ама не, би възкликнал един известен от миналото журналист.
Абсурдите не свършват до тук. На Лазаров не му омръзна след кризи и трагедии триумфално да напомня, че институциите работят в пълен синхрон. Не е ясно един ден, като изпогине народа, както е тръгнало, на кого ще го казва?! Синхронът го видяхме, даже много осезаемо го почувствахме. Сега след пълното единство на институциите не ни остава нищо друго освен да се готвим да поредните погребения на невинни и изтерзани от немотия хора. Цинизмът на главния секретар в този случай не може да се измери с нищо. Очевидно е, че за него е важно като един нов Сизиф да крепи на плещите си държавните устои с думи, в които никой отдавна не вярва.
Светлозар Лазаров опита в сряда вечерта по телевизията да изглежда не само самоотвержен и хладнокръвен, но и добре подготвен в правната материя. За целта той не пожела да каже колко души са били на смяна във фабриката, като съобщи, че това ще се установи „процесуално”. За всички зрители стана ясно, че думата „процесуално” е любима на главсека, защото я повтори поне няколко пъти. Ако това не е много ясно за баба Пенка, то е защото й звучи тежко. Лазаров, обаче, излезе печен, защото зад любимата му думичка успя да се скрие много жизнено важни въпроси. За жалост, не се намери никой от неговите приближени, който да му каже истината. А тя е, че от 2010 година такава дума не съществува в правния мир. Ако си направи труда да разгърне за малко действиящият в момента НПК, той със сигурност ще види, че там се борави с термин „действия по разследването”. Освен това би било добре Лазаров да знае, че самоличността на починали хора не се установява „процесуално”, защото такъв тип действия по разследването не са предвидени в НПК. Прави се „познаване” от страна на близките, или се установява по други способи, които са чисто оперативни, но не и процесуални. Преди време Лазаров се издъни дори при един простичък инцидент, свързан с едно нищо и никакво дребно хулиганство. Тогава той гордо заяви, че няма да даде информация, тъй като случаят е в ръцете на прокуратурата. Г-н Лазаров, и студентите от първи курс по право знаят, че при дребното хулиганство прокуратурата не е господар на разследването. Защото там не се извършва разследване, а се пише акт, който се внася от полицията директно в съда. А прокуратурата не участва в този административен процес. Но, както казват господарите на ефира – “трябва и да се чИтйе!”
Очевидно е, че гафовете на Светлозар Лазаров растат с всеки изминал ден. Като се започне от гибелта на командоса Емил Шарков в Лясковец, мине се през няколко скандални операции, при които бяха изпуснати отявлени бандити като Стоян Дългия и се стигне до една секретна операция в Чепинци, при която се е разиграло все още неизвестно за обществото дръзко посегателство срещу невинни хора. Сигурно е, обаче, че истината за случилото се там цъка като часовников механизъм и ще гръмне! Уви, подобно на бомбите в село Горни Лом. При тази ситуация на Лазаров не му остава нищо друго освен “процесуално” и “церемониално” да си ходи от МВР. Пък ние се ангажираме да уведомим за това главния прокурор.
Петя Михайлова
