Красимир Горсов е боклук! Горсов е натопен нарочно. Тези коментари съпътстват почти всички публикации за бащата на Мануела, която е в кома след трагичния инцидент, предизвикан от световния шампион Максим Стависки.
България се раздели на две след катастрофата: едни осъждаха руснака с български паспорт, че е карал пил, за което получи условна присъда, а други искаха да не се съсипва животът му, заради спортните заслуги. Година и нещо след зверската катастрофа обществото все още не е единно - закона или името тежи повече...
Горсов през това време даде немалко интервюта. Съпругата му - не. Тя бе до леглото на чедото си. Накрая бащата на Мануела бе хванат да играе комар с пари от благотворителната сметка за спасяване на неговата дъщеря. Доскоро очите му сълзяха заради болката по драмата с детето, а днес сълзите напират от срам. Срам, че се е опозорил, опозорил е дъщеря си и съпругата си.
На пръв поглед постъпките на Стависки и Горсов са еднакво непростими. Единият участва преди катастрофата в медийната кампания срещу пияни шофьори. Другият пък с право настояваше законът да се приложи с цялата му сила. И двамата обаче не си даваха ясна сметка, че искат да се случи нещо, което в общество с размити понятия за човешки ценности, нямаше как да се случи. В един момент двама мъже, спортисти, видяли от живота не малко хубави неща, постигнали в различна степен част от мечтите и плановете си, се оказаха център на обществената риторика за вината. Тя ту щедро се изливаше върху тях като Ниагара от помия, ту ги бранеше с аргумента, че всеки има своите моменти на слабост.
Така и не разбрахме обаче, дали е имало някой истински приятел на Максим, който да го е предупреждавал, че ако пие и кара, рано или късно ще се случи нещо лошо. Склонен съм по-скоро да вярвам, че във ВИП обществото, където се подвизаваха Максим и Албена след завоюваните титли, са му пълнили охотно чашата, само и само да бъдат снимани с него, да бъдат видяни в компанията му. „Максимчо ли? Той е добро момче, приятелче. Пийва малко повече, ама е готин". Този израз са изричали десетки особи, спонсори на акции за безопасно движение, крупни бизнесмени, министри, президенти, творци, политици, общественици (още има такива), дипломати, медийни шефове, журналисти... На светските партита Стависки бе посрещан с овации и прегръдки, всички се натискаха да са част от компанията му, дори и за 5 минути. Зад гърба му същите хора шушукаха, как съжаляват Албена, заради слабостта на Максим към чашката. Чувал съм доста пресилени случки за алкохолните му подвизи и как хитрувал, като карал сервитьорите да смесват водката му с нещо безалкохолно, след което гаврътвал несметни количества от огнения коктейл. Панта рей - всичко тече, всичко се променя, както казва Хераклит...
Когато се случи непоправимото мнозина от близките на Максим „доблестно" заявиха, че са очаквали това да се случи рано или късно. Това обаче не им пречеше да му звънят по телефона да му вдъхнат кураж. Така за пореден път триумфира лицемерието пред обикновената истина. Дали Максим и Албена са си дали сметка кой кой е след черната дата, си е техен проблем. Дали са си научили урока след една смърт и една кома - само те си знаят. Не искам да съм на тяхно място.
През това време в горест и страшна мъка се давеха родителите на Мануела. Когато видях за първи път лицето на майка й, си спомних родителите от Свищов, които загубиха рожбите си в черната река Лим. (Разбира се, това се отнася и за близките на загиналия в катастрофата приятел на Мануела - Петър.) Едва ли писаните редове са достатъчни да предадат чувствата, които изпитват хората, засегнати от такова фатално премеждие, но все пак. Медиите бяха щедри към всичко, което се случваше с и около „заспалата" непробудно 19-годишна красавица от Велико Търново. Обществото бе единодушно в съпричастността, това е безспорно. Но.
Като шамар отекна новината на бТВ, че бащата Горсов е заснет
да играе комар. След първото стъписване веднага последваха коментари, че това
се е очаквало, тъй като родителят имал тази слабост от години. Самият той пред
Лора Крумова по Нова призна, че е имал много разговори с дъщеря си преди
години, в които тя го молила да спре и да заживеят като нормално семейство. Съседи,
познати и приятели също не скриха, че са знаели за страстта му по хазарта. Странна
работа: като е така, защо никой не се намеси да не му се дават пълни права над
банковата сметка с парите за лечение на Мануела? Защо не бе предупреден и строителния
предприемач, който се впусна чистосърдечно да помага с каквото може на
семейството? Какво, чакаха да видят сеира? Е, видяхме го...
Сълзи и драматургични сценки по медиите ще има още. Но не това е важното - стига в Израел да стане чудото и Мануела да заживее втори живот.
Важно е какви са поуките за всички нас от разиграващата се драма. Готови ли сме да се подложим на детектора на собствената си съвест? Защото ако не всеки, то поне всеки втори от нас е карал на чашка. Мнозина са прекрачвали прага на казината, които отдавна са повече от кината и сладкарниците във всеки български град. И още много много други глупости е правил всеки, от които се е срамувал след време.
Преди години, когато синът на Ерик Клептън падна от прозореца на дома им и загина, големият музикант изпадна в депресия. После призна открито, че е зависим от алкохола, че има проблем и с наркотиците, след което постъпи в клиника. Като се оправи написа най-тъжната рок балада, посветена на загиналото му дете...
Актьорът Кийфърд Съдърланд направи няколко катастрофи в пияно състояние. Влезе в затвора, след това отиде в клиника да се лекува, като не скри, че има проблем с пиячката и се разкая.
В България кой знае защо мнозина смятат, че ако скрият пороците си и говорят като Христос, останалите ще им повярват, че наистина са Христос или поне Дева Мария. За съжаление това лицемерно поведение ни се демонстрира най-вече от хората, които управляват държавата. Наши политици подскачат като ужилени, когато ги спипат почерпени с колежки в нощни клубове или се чуе, че са ги хванали да карат пияни. Най-често случаите завършват с наказани ченгета и репортери, които са дръзнали да се „усъмнят" в моралните качества на големците. „На калъп да те хванат, пак ще отричаш", учи майката дъщеря си още преди сватбата. Но „калъпа" е бял кахър. Много по-страшно е когато никой не признава какво се случва в разследването по убийството на сестрите Белнейски, за да не се признае, че в МВР има големи некадърници. Сакън, за институциите не може да се говори лошо. Как така ще признаем, че в следствието, прокуратурата, съдебна медицина и съда има много корумпирани и доста идиоти. Все едно да се признае, че по върховете са още по-големи идиоти щом са ги назначили и търпят. Така е навсякъде, което води до разпад на системата и обществото, което също никой не иска да признае. Перверзията, бруталността и моралния разгул се прикриват с маските на едно измамно поведение. Има медии, които подкрепят това с две ръце, душа и сърце.
Потънали в подобен фалш, ние се правим на изненадани от постъпките на Максим и Горсов. Но знаем, че се правим. Иска ни се да сме ангели, но си знаем, че дяволът ни изкушава неустоимо.
Затова смятам, че случващото се с Максим и Горсов, колкото и да е гадно, е част от изтрезняването ни като нация. Стависки и Горсов - това сме ние, погледнали се в огледалото.
P.S. Честните и почтените имат право на избор: да не четат това писание, да си запушат ушите и да си затворят очите или да се възмутят справедливо.
Огнян Стефанов
