Колко ли е голяма далаверата при т.н. „утилизация” на боеприпасите, че има пари за подкупване на отговорни фактори по върховете ? И как всички вкупом се опитват да прехвърлят вината на вече изпарилите се 15 жертви ? А ние вдругиден вкупом ще се юрнем към урните да узаконим следващата порция борци за кокала, че даже и бурно ще акламираме победителите.
Имам едно приятелче от Горни Лом, бедно момче, шофьорче в София. Израснал е там, под връх Миджур, на който е кръстена гръмналата фабрика. В селото има болни родители, при които ходи по няколко пъти в месеца да помага, да ги наглежа Скоро пак бил там. А вчера, като научил за смъртта на 15-те души във „взривната”, плакал за пръв път в живота си. Сред умрелите имал приятел и комшия. После се напил като прасе. И псувал държавата, социализма, капитализма, МВР, масоните, бизнесмените, мините, печалбарите, робовладелците., прокурорите, съда, ...
После един друг приятел, Митко Ганев, обобщи онова, което искаше да каже приятеля от Горни Лом.
«...Сигурно по-долу имам допуснати грешки във фактологията, но като цяло едва ли някой ще може да ме опровергае.
Та:
Гледам телевизия и не вярвам на ушите си! Колко ли голяма е далаверата при т.нар. „утилизация” на боеприпасите!
Значи така: Веригата от взривове в Челопечене, Петолъчката край Ямбол и вчерашния в Горни Лом едва ли ще се прекъсне. Можем само да гадаем кои ще бъдат следващите почернени семейства.
А в Горни Лом (според фактите в медиите): 2007 г. – взрив с жертва и пострадали; 2010 г. – взрив с пострадали; по-нататък – предписания, препоръки, преписки и всякакви други „пре-„, но нищо съществено не е направено. Министерството на (анти)социалната политика, Министерството на вътрешните (без)работи, Министерството на от(х)раната, прокурори-мрокурори, съдии-мъдии, медии-трагедии – всички те вкупом днес се чудят как да прехвърлят горещия картоф в други ръце, най-вече на дребните изпълнители в края на процеса – които така и така все са прецакани, а тези 15 или 16 загинали вчера – направо анихилирани!
Нека ме извинят семействата и близките им за това, което пиша...
Та пак се питам: Колко ли е голяма далаверата, че да има пари за подкупване на отговорните фактори по върховете на цитираните по-горе и на други министерства, на корумпираните висши чиновници под тях, на държавните служители от следващото ниво до редовите инспектори по пожарна охрана, безопасност на труда и така нататък по каквото още друго се сетите, защото как иначе те ще си затворят очите за продължаващите с години безобразия? Само си помислете как се взема разрешително за отваряне на малко магазинче или кафене и колко дълбоко трябва да се бръкне в джоба мераклията за това – умножете го по 1000, 2000 или колкото искате хиляди – и ще получите отговор на моя въпрос. Само за подкупите ! Останалото - като се приспаднат технологичните и търговските разходи – е онази далавера, пред която човешкият живот, живота на обикновения и изнурен от немотията и безхаберието на управляващите работник, борещ се за насъщния, бледнее и няма никаква стойност...
А ние вдругиден вкупом ще се юрнем към урните да узаконим следващата порция борци за кокала, че даже и бурно ще акламираме победителите.
Бедна ми Българийо!...»
Ето какво анализира и сайта FBR за поредицата от взривове в заводите и фабриките за утилизация на боеприпаси в страната, за техните собственици, глоби и недосегаемостта на собствениците.
Не е необходимо да преразказваме онова, което вече всички знаем от средствата за масова информация за взрива в завода за утилизация на боеприпаси в с. Горни Лом. По-скоро е нужно да се потърсят причините защо заводът е продължавал спокойно да функционира при положение, че в продължение на години постоянно са се случвали инциденти.
Но нека се запознаем първоначално с хронологията на злощастните събития свързани със завода:
- През 2001 г. е осъществена приватизация на държавния дотогава завод „Миджур“, който е закупен от частната фирма „Видекс“ АД.
- През 2002 г. две експлозии сриват до основи тогавашния цех за производство на тротил в завод „Миджур”, но виновни и наказани – НЯМА.
- 6 април 2006 г. избухва пожар в з-д „Миджур”, при който загива инж. Илия Симов – виновни и наказани НЯМА.
- началото на март 2007 г. ЗИЛ, натоварен с 3,2 тона амонит произведен от Видекс, се взривява близо до открития рудник "Република" (собственост на Хр. Ковачки) близо до Перник и нанася големи материални щети, а петима работници са сериозно пострадали, някои от които са ранени сериозно и са оперирани в болница. За щастие взривът е станал в открито пространство на повече от два километра от най близкото населено място.
- 23.05.2007 нов взрив в завода с пострадали 2 души един от които – работник на 28 години загива на място. Жена на 39 г. е ранена. Виновни отново НЯМА!!!
- 30.11.2007 г. пак взрив в завода този път само с материални щети. Виновни няма ;
- 03.02.2010 г. пожар и нов взрив, при което са ранени четирима работника и е унищожена цялата площадка на завода и от един от цеховете остава само яма с диаметър 200 метра. Инспекцията по труда констатира, че виновен за инцидента е директорът на завода и работник в него. Наказателното постановление издадено от инспекцията е потвърдено от съда. Образувано е и наказателно досъдебно производство срещу директора на завода и един от работниците, което приключва с мнение за съд. В съда е внесен обвинителен акт. Според съда обаче, ВИНОВНИ и за този инцидент, отново няма.
Шест инцидента за осем години 12 пострадали работници, от които двама мъртви и всичко е станало по случайност. Виновни няма !!! ....................... До кога?
01.10.2014 г. седми инцидент, 15 жертви. Ще има ли виновни най накрая?
Кой е собственик на завода в Горни Лом и кое осигурява недосегаемостта му?
Наистина след всички тези инциденти не може в нас да не се прокрадне идеята, че има нещо нередно, че някой си е затварял очите и е осигурявал комфорт за свободна дейност за собственика. Но всъщност кой е той?
През 2001 г., бившият държавен завод "Миджур" в Горни Лом, където вчера стана нов взрив, е приватизиран от фирма "Видекс" АД, собственост на Валери Емилов Митков.
В съвета на директорите на “Видекс“ АД влизат Валери Митков, съпругата му Ирина Виталиевна Миткова и техният син Емил Валериев Митков, показва справка в Търговския регистър.
Валери Митков е и в управлението на акционерното дружество "Първа частна ловна дружинка", "Винарна Лопуша", "Миджур Ризорт", "Дом Яворов". Собственик е в "Нитроинженеринг" (разработване и изследване на нов екологичен експлозив за граждански цели) и има стари участия в "Парагон Холдинг" (консултации в областта на финансите и търговията), "Балканремонт Инженеринг" (строителна фирма), "Лопуша Енерджи" и др.
През месец март 2013 г. Валери Митков е избран за Велик майстор на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България. Валери Митков е и учредител и Председател на Сдружение на взривните инженери в България (СВИБ). На практика почти всички експерти по взрив и взривно дело са членове на това сдружение. Именно те са експертите, които в качеството си на вещи лица дават заключения в съда, прокуратурата, следствието, относно причината за всеки един конкретен взрив в държавата. Учудващо ли е, че ръководството на фирма Видекс АД, в частност Валери Митков и на завод Миджур, според експертите по делата, никога не са виновни за който е да е взрив, а по подобни дела съдът винаги основава своите решения на експертизите на вещите лица.
С няколко думи по всички дела на Видекс АД, вещите лица (почти всички от които са членове на съюза ръководен от самия Валери Митков) твърдят, че НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА НАПЪЛНО ДОКАЗАНО, че причината за взрива са конкретно пропуските на ръководството по организацията на работата (спазване на установените процедури при транспорт и складиране на взривните материали, надлежно провеждане на инструктаж на работниците, спазване на утвърдените мерки за противопожарна безопасност и т.н.) и/или неспазването на трудовата дисциплина от самите работници, защото винаги съществува вероятност взривът да е настъпил вследствие на самовзривяване на произвеждания (складирания) взривен материал. Такъв риск според експертите по делата на Митков винаги съществува и следователно според тях винаги има съмнение, че конкретен взрив е настъпил вследствие на самовзривяване на материала. Но в съда, вината на уличеното лице, винаги следва да се докаже по безспорен и безсъмнен начин, следвайки максимата, че всеки човек е невинен до доказване на противното. А това доказване трябва да е пълно, т.е. без дори сянка на съмнение.
При така изготвяните експертизи съдът никога не може да обяви, че виновно за конкретен взрив е ръководството на фирмата или завода и по този начин Валери Митков винаги се измъква от обвиненията срещу него. А още по лесно е той да избегне правосъдието при по мощен взрив, като тези през 2002 и 2010 г., когато е унищожена цялата площадка на завода и на мястото на взрива остават само огромни ями, защото при такова положение, според експертите от сдружението на Митков, никога не може със сигурност да се каже, каква точна е причината за взрива. Следва да се има предвид и че част от най-влиятелните магистрати в България са масони като Митков, което е общоизвестен факт, въпреки че упорито се отрича от съдебното лоби.
Ако институциите си бяха свършили работата, сега нямаше да има жертви. Но кой чиновник ще дръзне да отнеме лиценза за производство и складиране на взривни вещества на завод, притежаван от човек като Валери Митков, професор-доктор, с десетки публикации в областта на взривното дело, ръководител, рецензент, колега и ментор на почти всички кадри в областта на взривното дело в качеството си на ръководител на Висшата школа за подготовка на персонал за взривни работи при Минно – геоложкия университет и председател на Сдружение на взривните инженери в България, виден масон, парадиращ с близостта си до бившия президент Първанов, с когото ловуват заедно. Общоизвестен факт е, че нееднократно е посещавал завод "Миджур", включително като официален гост в качеството си на президент на Републиката. Интересно също, кой ли е помогнал на Валери Митков да се сдобие с договор за утилизация на 1,6 (един милион и шестстотин хиляди) противопехотни мини собственост на гръцката армия? По повод на договора е добре да си припомним как през 2011 г. жителите на общините Чупрене и Чипровци сформираха Инициативен комитет за защита на населението от дейността на завод „Миджур” и изпратиха отворено писмо до медиите, в което обясняват как заводът се явява постоянна заплаха за живота и здравето на всички живеещи в двете споменати общини. Те припомниха, че ръководството на завода не е понесло никаква отговорност, въпреки многократните сигнали на работещите в предприятието, както и констатираните от регионалната Инспекция по труда нарушения на нормите при съхранението и унищожаването на експлозивни материали, а също и въпреки сериозните инциденти през годините. Инициативният комитет акцентира върху факта, че без да се има предвид негативното влияние върху околната среда, през 2008 г. в завода започва унищожаването на 1,6 млн. излезли от употреба гръцки противопехотни мини. Резултатът е замърсяване на почвата и въздуха, което се отразява пряко върху здравето, както и върху земеделската им продукция.
Така, вместо да контролират завода на Митков, институциите са му осигурявали недосегаемост, тъй като извършваният контрол е бил напълно формален, а налаганите глоби - смешни в сравнение с печалбата от дейността.
Последните трагедии, случили се в България като тази в Аспарухово, ясно показват, че държавата е абдикирала от своите функции. Това напълно важи и за последния случай в завода в с. Горни Лом. Колко инцидента трябваше да се случат в него и колко невинни жертви трябваше да има, за да се задвижат отговорните органи.
