На 4 октомври е роден един от най-видните и признати български учени. Той е направил откритие, без което днес светът едва ли щеше да бъде същият. Името му е Джон Винсънт Атанасов -създателят на първия компютър.
На 4 октомври е роден един от най-видните и признати български учени. Той е направил откритие, без което днес светът едва ли щеше да бъде същият. Името му е Джон Винсънт Атанасов -създателят на първия компютър.
Годината е 1903-та и край Хамилтън в Съединените щати живее семейството на българина Иван Атанасов. Роден е в Ямболско през далечната 1876 г., но остава без баща – жертва на османските поробители по време на Априлското въстание. На 13 години Иван емигрира заедно с чичо си в Америка. Години по-късно там съдбата го среща с учителката Ива Парди, в чиито жили тече ирландска и френска кръв. Двамата създават семейство и на 4 октомври 1903 г. се ражда първото от осемте им деца –Джон. Момчето израства в добра среда – майката е математичка, а бащата- електроинженер. Под влиянието на двамата скоро точните науки привличат вниманието на детето. Още преди да се запали по науката, в училище Джон Атанасов е голям привърженик на спорта. Много обича волейбола, а често се наслаждава и на американския бейзбол.
Големият интерес към математиката се поражда, когато Иван Атанасов подарява на сина си сметачна линия. Светът на числата пленява момчето. С помощта на майка си и с огромна воля Джон напредва в дебрите на математиката. Завършва гимназия и все така вглъбен се насочва към университет. Приет е да учи висше образование във Флорида, където обаче не съществува желаната от него специалност – теоретична физика. Това подтиква младежа да запише курс по електоинженерство, занимава се и с висша математика. През 1925 г. е на 22 г. и завършва бакалавърска степен. След дипломирането му научните среди явно са впечатлени от Джон Атанасов – той е залят с покани за работа от елитни учебни заведения, сред които и Харвард. Атанасов приема предложението на Айова Стейт Колидж заради доброто име на университета. През лятото на същата година постъпва там като преподавател по математика, а междувременно работи върху своята магистратура.
Покрай пребиваването си в щата се среща и с първата си жена – Люра Мийкс, студентка по икономика. Двамата се женят скоро след като Джон защитава магистърската си степен. Младото семейство е много щастливо – ражда им се първо дъщеря, а по-късно и близнаци. Семейни обстоятелства налагат фамилията да се премести в Уисконсин, където Атанасов защитава докторантура.
Джон работи усилено, за да може да издържа семейството си и да прогресира в науката. По време на разработките си младият учен достига до извода, че трябва да измисли машина, която да пресмята по-бързо и ефективно сложните математически уравнения и задачи. Годината е 1936-а. Атанасов и неговият колега Глен Мърфи изработват аналогов калкулатор, наречен „Лапласиометър“. Българинът открива, че и тази машина както всички останали аналогови устройства има определен недостатък. Целеустремено Джон започва да се занимава с решаването на проблема, а резултата получава чак в края на 30-те години на ХХ век.
В начало огромните усилия не водят до никакъв напредък – Атанасов се качва в колата и потегля в неизвестна посока. Скоро спира в едно крайпътно заведение, където за пръв път в главата му се ражда идеята за създаването на нов тип машина, която да бъде направена на базата на електронни елементи и да използва различна система за смятане. Като опитен физик, математик и вещ в електронната техника Джон се хваща на работа. Той има нужда от техническа помощ, заради което се среща с Клифърд Бери – възпитаник на негов близък приятел. На двамата са отпуснати 650 щатски долара за работа и те започват сериозно да се занимават с новия проект. В лабораторията по физика за няколко месеца изготвят прототип на сметачна машина, която наричат Атанасов-Бери (Atanasov-Berry Computer), по-известна като АВС.
Годините, в които проектът на Джон и Клифърд набира сили, се оказват повратни. Целият свят е разтърсен от случващото се в Европа, където Германия под ръководството на Хитлер е започнала Втората световна война (1939-1945). Първоначално американците отказват да се намесват във вълненията на Стария континент, но впоследствие и това се случва. През 1941 г. те влизат във войната и държавата съсредоточава голяма част от ресурсите си за нейното спечелване. Машината на Атанасов и Бери остава на заден план – работата по компютъра е спряна. АВС дори не е патентован, заради което по-късно възникват спорове. По време на световния конфликт американците Джон Мокли и Джон Екърт създават „първия“ компютър ENIAC за нуждите на американската войска. Важно е да се отбележи, че Мокли се е срещал с Джон Атанасов и за пръв път при него вижда електронно дигитално устройство. Кражбата на принципите, за които българският учен е работил толкова усилено, е явна и води до дело. Възниква съдебен спор за патента на машината, който продължава 7 години. През 1973 г., след дълги битки Джон най-накрая печели – американският съд признава, че благодарение на дискусиите между двамата учени Мокли взема идеята за първата електронна изчислителна машина.
Въпреки всичко Джон Атанасов така и не получава заслуженото признание, тъй като новината за откритието му е замъглена. Годините на войната и следвоенната действителност му отнемат много – той работи здраво, за да изхранва семейството си. В резултат на усилията си е нает на висши длъжности и получава огромна заплата. Жена му не може да изтърпи отсъствията на съпруга си и го напуска, като отвежда децата в Колорадо. Това не пречи на Атанасов да се влюби отново и да сключи брак с втората си любима – Елис Кросби. По време на войната и след това българинът е на работа в американската армия, чак до 1952 г. В началото на 50-те той слага началото на собствена компания, която просперира и е продадена през 1957 г. Откривателят най-накрая се пенсионира през 1961 г., за да доживее спокойно края на живота си.
Джон Атанасов успява да посети родината на баща си – България, два пъти. За пръв път стъпва на наша земя през 1970 г., когато е награден с орден „Кирил и Методий“. След 15 години професор Атанасов отново е в България и е награден с орден „Народна Република България“ първа степен. Тогава посещава родното място на своя баща – село Бояджик, Ямболско.
Откривателят на компютъра среща смъртта си през 1995 г. в САЩ. Той сякаш още не е получил заслуженото световно признание. Българите обаче са много горди с неговото откритие и често си спомнят за личността му. На името на Джон Атанасов са кръстени много учебни заведения у нас, както и първият астероид, открит и изследван от Националната астрономическа обсерватория в Рожен.
