Гости от страната и чужбина катерят все по-често Пирин планина, за да стигнат до вековен бор с магнетична сила. Край симитлийското село Сенокос, близо до връх Пирин, е открито преди години оброчище на св. Марина. Легендите разказват, че там са ставали чудеса още от римско време. Местните хора са вдигнали малък параклис, който носи името на св. Марина.
Той е точно под дебелата сянка на бора. Дървеното стъбло е с над 3 м обиколка, извисява се на над 10 м височина. Клоните му са усукани в причудливи форми, в тях се "появяват" митични образи и ликът на св. Марина. Традиция е в навечерието на празника на светицата - 17 юли, при оброчището да се събират миряни за водосвет и курбан.
"Водя много туристи на това чудно място. Някои идват от любопитство, а други - за изцеление и просветление. Допреш ли се до бора, той те пречиства, лекува те от болката. Доста туроператори вече включиха този район в програмите си за отдих и туризъм", твърди кметският наместник на селата Сенокос и Мечкул Христо Димитров. Местните се кълнат, че през фотообектив, при определен ъгъл, в корените на бора ясно се виждат силуети и образи на митични герои, най-високо пък се очертава ликът на светицата. Долу, в ствола на вековното дърво, се мярка и образът на управителя, който осъдил на смърт младото момиче заради християнската й вяра. Тукашните хора обясняват, че това е така, тъй като Марина се е извисила до Господ, а управителят е останал в "ниското". "Аз съм виждал не само лика на светицата, но и дългата й горна дреха. Заради енергийната сила на този магнетичен бор изградихме през 2006 г. малък параклис, направихме и маси за туристите под сянката. Да може човек да запали свещ, да се помоли и да си отдъхне, да се зареди с позитивна енергия. Прегръдката на бора може да те пречисти, стига да си искрено вярващ", твърди кметът Христо Димитров. "Дори пияните, ако стигнат до дървото и успеят да го обгърнат с ръце,на момента изтрезняват допълва съвсем сериозно кметският управник. А славата на бора напоследък е магнит и за туристи от чужбина. Един англичанин направил и филм за святото място. Цяла група поляци пък празнували св. Марина с местните миналото лято.
На скала край вълшебното дърво има оцеляла стрелка още от римско време. Тя сочи точно към бора и връх Пирин. Ослепените Самуилови войници стигнали дотук след злополучната Беласишка битка. "На това място е имало тракийско оброчище. Борът лекува главоболие, стрес, болести на нервната система. В последните години много хора загубиха работата си, закъсаха го със здравето и търсят спасение тук.
Идват и доста бездетни семейства. После, когато станат родители, се връщат и оставят дарове", казва Христо Димитров.
Чудодейният бор е единственият оцелял през вековете, намира се на близо 1110 м надморска височина. От него се разкрива страхотна панорама. Местните хора непрекъснато се грижат за облагородяването на района. Върху малкия параклис, който е до магнетичния бор, е поставена икона на св. Марина. Години наред никой не е посмял да я открадне. "Всеки вярва, че това ще му донесе беди", убеден е кметът.
Огромни скални композиции пазят от зло двете селища Сенокос и Мечкул, те се намират само на 4 км от чудодейния бор. Те са част от древно светилище. Една от легендите разказва, че скалните масиви са редени от титаните по заповед на Зевс
Според друга пък Крали Марко само с една ръка ги разхвърлял през 10-15 м. Сигурно обаче е, че преди векове от тук са минавали римски легиони, кръстоносни, търговци на вино, куриерите на турската поща. Тук е и прочутият исполински трон на Крали Марко. Сред скалните образувания са и образите на Кирил и Методий. Двамата светци се виждат много ясно. Жителите на двете села се гордеят със скалния феномен. Радват се на много образи на различни животни. Сред тях се отличава масивът Чучулигата. Погледите привлича и т.нар. провиралище, издълбано в скалите като арка. Представлява кръгъл камък, прикрепян от три други. Под него се промушват хората, за да се очистят от зли сили и помисли.
Два клонести дъба, годините на които никой не знае, хвърлят дебела сянка върху чешмата край шосето между исперихските села Подайва и Здравец. Местните хора наричат околността там Старите мешета и считат, че земята край вековните дървета крие тайните на поличби, злокобни драми и енергията на много човешки страсти, вихрили се през столетията в региона.
Преданието повелява - ако искаш да останеш жив, да не замръкваш под стволовете на двете мешета. Местните вярват, че този, който се заседи по-дълго под сянката на дебелите им, сплетени един в друг клони, е обречен на любовна мъка и нещастия, които често завършват с кръв.
Двете стари мешета за местните са олицетворение на легендата за Явор и Калина, увековечена от Пенчо Славейков в баладата "Неразделни". Хората вярват, че вековните стволове са избуяли тук преди столетия като паметник на двама влюбени с различна вяра, на които не било съдено да изживеят живота си заедно. За да избегнат раздялата, младите избрали смъртта, а на лобното им място на следващата пролет поникнали две зелени фиданки, които закриляни от вековете, днес са столетни дървета.
Дълги години преданието шества сред хората като приказка от стари времена. През пролетта на 2010 г. обаче трупът на млад мъж, с дупка от куршум в сплепоочието, извади на бял свят историите от миналото и събуди за живот легендата за злата прокоба на "Старите мешета". 37-годишният Сезгин от Подайва се простреля сам в главата под сянката
на двата дъба минути след като бе застрелял двама свои съселяни, виновни, според него, за разбитата му любов. Драмата се разгоряла пред дома на 77-годишния Халид Юсуф. Сезгин, който бил влюбен в бившата снаха на дядо Халид - Ренгинар, отишъл в дома му да държи сметка на сина му Гюнайдън - защо е изпратил половинката си на гурбет в Белгия и не й разрешава да се свърже по телефона със Сезгин, който я обича и е готов да се грижи за нея. Докато траяла свадата, вбесеният Ромео започнал да гърми и на пода се озовали два трупа - старецът Халид и 17-годишният му внук Доан, син на фаталната Ренгинар, а съперникът Гюнайдън бил ранен. Като залял с кръв къщата, убиецът отпрашил с кола към съседното село. Минавайки край двата злокобни дъба обаче, Сезгин се сетил за преданията. Уплашен от стореното и без път към бъдещето, разкъсван от мъката, страха и разкаянието, мъжът пуснал последния куршум в собственото си слепоочие.
Година по-късно друга любовна страст завърши с фатален край под клоните на Старите мешета. 36-годишната Рафие от Исперих бе пребита до смърт с бухалка от приятеля си Васил, защото решила да сложи край на връзката им и да заживее с друг мъж. Васко научил, че любимата му си уредила среща със съперника му край чешмата при двата дъба и пристигнал там преди влюбените. Едвам дочакал жената да пристигне, и се нахвърлил отгоре й с тежки смъртоносни удари. Когато Рафие се свлякла на земята безжизнена, Васил се стреснал, сам я натоварил в колата си и тръгнал да търси помощ в местната болница, но вече било късно.
Силните любовни страсти, разгорели се и избухнали фатално край двата вековни дъба, дадоха живот на старите предания и събудиха с нова сила мистерията за тежката прокоба, която тегне над късчето земя под клоните на Старите мешета.
