Трудово-експертните лекарски комисии отново са задръстени с досиетата на хиляди хора с очни, белодробни и психиатрични заболявания, които чакат да бъдат освидетелствани. Това показа проверка в регионалните здравни инспекции на няколко области в страната.
Най-тежък е проблемът в област Стара Загора, където по данни към края на септември се бави освидетелстването на 1000 души - по 500 с очни и психиатрични проблеми. В Хасково за експертиза чакат 550 души с белодробни и 350 с очни заболявания. В Шумен листата на чакащите е от 164 души с очни, 87 за белодробни и 156 за психиатрични.Поредният проблем в работата на тези комисии възникна от промени в наредба на Министерството на здравеопазването, замислени с цел да се облекчат пациентите. С промените се закриха специализираните трудово-експертни лекарски комисии за очни, белодробни и психиатрични заболявания, а тяхната функция беше върната в общите ТЕЛК. Това трябваше да спести на хората разкарване до друг град, за да получат свидетелство за инвалидност, пише "Сега".
Промяната обаче се оказа нож с две остриета, тъй като два месеца голяма част от общите ТЕЛК не успяват да намерят специалисти, за да попълнят състава си. Този проблем не съществува само в градовете, където преди имаше специализиран ТЕЛК и тези медици са преминали към общата комисия. Най-голяма беше драмата с намирането на очни лекари, защото такива специализирани комисии имаше само в София, Пловдив и Варна. За област Пазарджик например по последна информация все още нямаше намерен нито един лекар. През септември в Шумен, Варна, Стара Загора и Сливен са успели да попълнят състава на ТЕЛК, но тъй като забавянето е голямо, не се знае кога ще се нормализира работата им. С каква скорост успяват да обработват документи комисиите е видно при сравнението с чакащите в края на август и в края на септември. В Шумен например за месец чакащите са намалели с 60 души, но в Стара Загора въпреки наличието на всички специалисти чакащите са се увеличили от 946 на 1000.
Проблемите в комисиите са известни - заплатите там са малки, натоварването - колкото в болницата, затова трудно се намират хора да работят в тях, посочи пред "Сега" председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването Стойчо Кацаров. Той напомни и че положението с документите за инвалидност едва ли ще се подобри, след като 3/4 от лекарите, които работят в ТЕЛК, са в напреднала възраст. На въпроси на "Сега" от МЗ само припомниха, че седмица след влизането в сила на наредбата са пратили указания до всички директори на РЗИ и болници, в чиито структури има общи ТЕЛК, как да организират работата си. От обясненията излезе, че отговорността по намирането на специалисти е на болничните директори, които трябвало да знаят как да убедят служителите си да работят в ТЕЛК.
Попълването на комисиите вероятно щеше да е далеч по-лесно, ако беше приета друга промяна в нормативната уредба, с която щеше да се позволи на лекарите да работят допълнително към ТЕЛК, без да напускат мястото си в болницата. По неизвестни причини обаче тя така и не беше осъществена. Допълнително се усложни ситуацията и поради решението на предишния екип на МЗ да не даде гратисен период за извършване на преструктурирането.
В същото време документите от лекарските комисии са ключови за редица придобивки - от получаването на инвалидна пенсия до всякакви помощи, отстъпки, дори някои видове болнични.
