„Кой ви позволява да пишете неверни неща? На чии интереси служите?" С агресивен тон президентът Росен Плевнелиев буквално се нахвърли върху мен пред столичната катедрала „Св. Неделя". Случи се след панихидата за трагично загиналите в с. Горни Лом, която той почете като официално лице, а аз отразявах за авторското си предаване „Вяра и общество" по БНТ, разказва потърпевшият журналист.
Нахока ме виртуозно - зад гърба на операторите и фоторепортерите, които очакваха интервю от премиера, допълва той.
Повод за гнева на държавния глава се оказа моят коментар във в. „Преса" - „Знакът на безродието" (29 септември), в който изразявам своя гняв като български публицист, че държавно честване на 1000 години от смъртта на цар Самуил най-вероятно не се предвижда. Тогава умишено употребих условно наклонение в текста си, защото се надявах нашите държавници, макар и в последния момент, да се плеснат по челото и да компенсират своя пропуск - да оглавят поне една тържествена заря-проверка в памет на Самуил, който е бил български държавник и главнокомандващ, макар и от Средновековието. Както се и случи, обяснява авторът на коментара.
В нито една предварителна програма не фигурираше държавно честване нито на 1000-годишнината от битката при Беласица, която беше в края на юли, нито на 1000 години от кончината на цар Самуил, която е на 6 октомври. За тържествена заря се заговори едва днес, 3 октомври - на среща между премиера Близнашки и кмета на Петрич. В същия ден Р. Плевнелиев ме упрекна, че пиша „неверни неща".
Когато фактите говорят и боговете мълчат, камо ли президентите. Ако текстът ми „Знакът на безродието" съдържа неточности или неистини, защо президентският пресцентър не изпрати опровержение до вестника. Или може би точно този коментар е станал причина държавният ни глава да се засрами и да инициира заря-проверка в памет на Самуил. Апропо, редно беше да бъде в София, не в Петрич.
Неуравновесеното поведение и тонът, който Р. Плевнелиев си позволи към мен, са оправдани само за човек, който има проблем с домашното възпитание или с нервите. Така ли президентът разбира свободата на словото - да напада словесно журналисти по улиците? Не се ли притеснява, че така се компрометира пред цялото общество? Поне така е в държавите с реални граждански права и свободи. Ако един журналистически коментар е в състояние да извади президента от равновесие, какво остава за реалните проблеми на България? След тази случка имам основание да се притеснявам в какви ръце са поверени съдбините на държавата ни. А що се отнася до упрека „на чии интереси служите", ще припомня старата приказка: „Крадецът вика - дръжте крадеца!" Аз като български публицист служа единствено на националния интерес. Вие на чии интереси служите, г-н президент?, завършва разказа си атакуваното перо.
