На 6 октомври 1014 г. вследствие на сърдечен пристъп в Преспа умира цар Самуил, след като вижда ослепените си войници от Василий ІІ Българоубиец. Тази смърт е по-съдбоносна за българската държава, отколкото загубената битка при Беласица два месеца по-рано.
От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман През 997 г цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.
В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.
След преждевременната смърт на царя, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.
