Няма достатъчно политическа култура, за да се сгине до съставяне на правителство. Тези дни много хора приказват за примера на Меркел. Всъщност нейният пример е в това, че тя постъпи по димократичен начин. Направи всичко възможно да осъществи мандата на избирателите. Резултатът от едни избори се нарича мандат на избирателите. Те ви казват: Това сме ние-действайте! И ако ти си демократичен човек и имаш демократичната култура, намираш начин да действаш при този мандат. Това каза пред Фрог нюз председателят на УС на сдружение „Български форум по сигурност” Димитър Йончев.
Според него преди няколко месеца сме имали аналогичен резултат на евроизборите. Това, което ни приказваше Бойко Борисов цяла година е, че ако не събере мнозинство, няма да състави правителство. Това е другият вариант-тормозиш избирателя, тормозиш държавата, правиш избори, докато накрая те ти предложат удобното за теб управление. Това няма нищо общо с демократичната култура. Боя се, че в момента резултатите от изборите, сочат, че една войнстваща посредственост взе много гласове, едни носталгични хора от миналото също привлякоха гласове, има еднически вот и една голяма част националистически настроени хора. По-голямата част от българите въобще не излязоха да гласуват. Какво да си приказваме, културно слязохме много ниско. Много бих искал да видя широка коалиция и ясно направена програма, но като гледам тези лица, примерно реформаторите, аз ги познавам. Тези реформатори са от по-рано. Или пък да погледнем към тези, които са седнали при АБВ. На какво да се надяваме?! Тя културата не идва от небето. Много ни е сложна ситуацията, защото точно както със събитията, които преживяхме в Мизия, Варна и Горни Лом, ние чисто и просто слизаме надолу. Ниската култура завладя позициите на властта и публиката ни, понеже няма граждански рефлекс, приема всичко това. Забелязвате ли, че протестите бяха цяла година, а хората не излязоха да гласуват. Това означава, че не хората са протестирали, а някаква организация. Много работи сочат, че по-скоро няма как да се случи доброто. Най-вероятно, с известна агония, пак ще ходим да се блъскаме по изборите и да харчим пари, предположи той.
Според Димитър Йончев на БСП й липсва вътрешното око и самоконтрол. Докато стоят такива лица начело, няма да се осъществи нищо. Спомням си, че преди много години, гогато бях в ръководството на БСП, имах един принципен спор с Лилов. Накрая излязох от политиката, защото не можах да осъществя моята идея. Тя беше свързана с това, че лявата партия трябва да се раздели на две. В една година да има две програми, две групи лидери и да се направи един разединителен конгрес, и всеки да си поеме по пътя. Да си избере кой ще е модерен и кой класичеки неокомунист. Трябваше да се говори на хората. Реално. Да има съвпадение на политическия елит, партийния и избирателя. Лилов страшно искаше да не се разделя партията, да си остане масова, ядрото, номенклатурата, всичко. Егоизмът му го налагаше. В края на краищата те успяха и до ден днешен се вижда как това се топи, защото тази организация изпада в едно противоречие. Ти си длъжен да водиш гъвкави политики, а на хората говориш за едни ценности, които отдавна ги няма. По този начин се получава нещо като раздвоение и партията не може да си свърши работата. Те не искат да видят това нещо, там си играят пак на постове, ние, вие. На мен ми е все тази на коя трибуна ще видя Румен Петков. При всички случаи промяната изисква да има промяна. Но в случая промана няма. Спомнете си какво беше преди 20 години. Къде е СДС, къде е Мозер, къде са социалдемократите, къде е онази, могъща лява партия?! Всичко отшумя, а останаха лицата, които бяха тогава. Това е страшен парадокс. Значи лицата се държат на всяка цена във властта, а партиите изчезват. Представете си, че на следващите избори АБВ измести БСП. И какво ще се окаже, че едни хора сменят други, на същия електорат. Но програми няма, само хора. Политиката ни се персонифицира. Вместо да имаме политика на програмите имаме политика на лицата, категоричен е Димитър Йончев.
Той смята, че отношението на партиите към ДПС не означава нищо друго освен пари. Това е скрито под повърхността на взаимоотношенията им. Доста са преплетени интересите им. Навремето Ахмед Доган беше достатъчно откровен да говори за финансовите кръгове около всяка партия. И те се преплитат. Няма такова следствие, което да извади нещата на повърхността. Когато Лютви Местан говори, приемам сериозно това, което казва. Далеч съм от мисълта, че Местан е в течение на всичко, което има подмолно покрай него в партията му. Той взе мерки, защото беше много разтревожен , че на миналите парламентарни избори Бойко Борисов беше допуснал много хора да дойдат и да работят от Турция срещу ДПС, в полза на протурски формации. По този начин идеята беше в парламента да имо слабо ДПС, за да може Бойко да се справи с нея. Това беше практически не само непатриотично, но и антинационално. Да дойдат емисари да роботят на твоята територия е непозволено. Местан беше много разстроен. Въпреки това, те се справиха с този проблем. И както видяхте, той се срещна специално с Ердоган, включиха го към договор за ненападение, той пък им помогна на изборите. На тези избори вече нямаше отлив на гласове към други протурски формации. Така, че те си свършиха работата по свой начин. Предходното управление при адски неблагоприятни условия, най-юнашки правеше каквото можеше. Ако не беше едно назначение на онзи, скандалния, нямаше да се стигне дотук. Той заплашваше да води война с някои много известни лица. Не мисля, че сега служебното правителство прави прозрачни назначения и уволнения. Не мисля, че управлението на БСП е причина за спадналата подкрепа. Вътрешната неубедителност с едни и същи лица изхабява много. Та те стоят на трибуната 25 години! Ако постоянно 25 години слизаш надолу, защо стоиш в политиката?! Въпросът е риторичен, заключи експертът.
