Скоро ще приключа с мръсната българска приказка и ще избера свободата, казва за Фрогнюз политологът.
интервю на Ана Кочева
- Какъв е генералният извод от изборите - "надежда всяка тука оставете" или "вижда се светлина в тунела"?
- Мисля, че изводът е в доста по-поносими характеристики. Есхатологичността, очакването на чудо или на катастрофа ще остане безплодно очакване, колкото и да има фрагментарни доказателства за едното или другото вероятностно развитие на страната след тези избори. Аз си мисля, че това са едни обикновени парламентарни избори /не споделям казаното от Плевнелиев, че те ще определят развитието на страната за десетилетия напред/, с характерен за българските способности резултата, т.е. слаб резултат. Единственото, което ме радва е увеличеният брой негласували.
– Което е показател за...?
– Това показва, че сред все повече българи се събужда рациото, а емоциите, а оттук и възможностите да бъдат лъгани до откат намаляват. Но не са изчезнали. Един съвет към драгите сънародници – на извънредните парламентарни избори, които ще се случат няколко месеца, следвайте формулировката на мъдрите китайци, които за ситуации като нашата са казали: „Не пускай сърцето си само, изпрати разума и волята да го съпровождат“.
– Има ли печеливш ход победителят в изборите (колкото и пирова да е победата) и какъв би могъл да е той?
– Печеливщият ход на победителите в лицето на ГЕРБ и техния лидер е един – да следва това, което проповядва. А Мачо мен /Борисов/ проповядваше, че ако не вземе поне 110 депутати, той просто няма да приеме мандата за съставяне на правителство. Апропо, последователността е много трудна за следване линия на поведение сред българските политици. А за Борисов е просто невъзможна. Трети ден слушам изявленията на един или друг кандидат за слава и се удивявам как е възможно някой да гласува за тази срамна и отблъскваща колекция от счупени грънци, която се изметна като чамова дъска веднага след изборите. Не ми се иска да влизам в подробности, които пазя за себе си – така или иначе глупавата част от това племе няма да разбере нищо.
– Не е ли малко крайно?
– Ще бъде като китайски за тях – защо да полагаме изобщо усилия за това, простете за израза, „дупе и гащи“, лика прилика, каквито са си българите и избраните от тях политически представители. Да си ги носят на гръб – аз мисля, че скоро ще приключа с мръсната българска приказка и ще избера свободата. След няколко месеца падат визите за Канада, САЩ ни зове, а и от известно време мисля, че трябва да осъществя една от големите си мечти – да завърша история във Велика Британия. Както казва един от героите в култовия роман на Сергей Давлатов, „Чужденката“: „Напускам това място и го отнасям като прах върху подметките на обувките си“. Не вярвам в прераждането и възможността от по-добър римейк за живота ни. Трябва да живеем тук и сега, а тук и сега в България е най-отвратителното място и хора, които не можеш да си доставиш дори, ако специално се съсредоточиш да ги избираш.
