След като се конституира Народното събрание, президентът връчва мандат на първата по големина партия. В рамките на една седмица трябва да има яснота какво ще прави, ако няма, се връчва на втората – пак трябва да мине една седмица. След това връчва на третата политическа сила. Ако пак не се получи правителство, още веднъж се повтаря процесът. Ако отново нищо не стане – се назначава дата за изборите, обясни пред Фрог нюз политологът Страхил Делийски.
Всичко това може да се спести, ако още при консултациите се разбере, че няма да се постигне споразумение. Така по-бързо ще се влезе в процедура на нови избори. До месец и половина най-късно трябва да има яснота. Средата на ноември е най-късният срок и евентуално да се насрочат избори за декември - януари. През това време служебното правителство продължава да работи и ще го прави докато не се избере кабинет.
Като излязат окончателните резултати на партиите, се сформира Народното събрание. По Конституция е предвидено парламент и служебен кабинет да работят заедно, за да се избегне безвластието. Новият парламент трябва да се опита да излъчи правителство, ако не успее служебното правителство остава. Ако се забавят преговорите, ще се наложи на служебния кабинет да прави бюджет, което поставя в много деликатно положение следващото правителство. Бюджетът обаче ще трябва да се гласува от парламента. Ако се стигне до правене на бюджет, е възможно да се стигне до ситуация, в която темата да служи за междупартийна борба. При положение че няма да има ясно формирани мнозинства, самото гласуване на бюджета става деликатно. Кой ще застане зад него? Има много повече въпроси, отколкото отговори, анализира Делийски.
Възможности за правителство има и то няколко, категоричен е той. Най-очевидният вариант е първите три парламентарно представени групи да съставят кабинет. ДПС и ГЕРБ нямат кой знае какви разлики в програмите си. При БСП нещата са по-различни, но тъй като са в много тежка ситуация, не са в позиция много да се пазарят. Спорно е доколко едно участие в правителството ще се отрази добре вътрешно на БСП. Но иначе има опасност тя да бъде неглижирана и да загуби политическата инициатива. Участието на столетницата в кабинет е рисковано, но пък ще я върне в играта. Възможно е ДПС да не участва директно публично във властта, а да подкрепя мълчаливо коалицията на двете първи партии. Местан може да остане без министри, ако цената за това е да се остави бизнеса на ДПС да си работи. Ако от Движението кажат: Ние ще ви подкрепим, но не закачайте нашите хора в администрациите и не пипайте бизнеса. Този вариант е напълно възможен.
Друг реалистичен вариант е да се състави правителство на малцинството, което е доста деликатно за постигане при този пъстър парламент. Ще има саботаж и парламентът ще се превърне в институция на лобизма. Ще кажат от партиите: „Ние ще ви подкрепим, но тук имаме 2 фирми, дайте да направим еди-какъв си закон”.
Може да се стигне до откъсване на депутати от парламентарни групи, които да загравитират около ГЕРБ. Видимо е, че в Реформаторския блок текат такива процеси. Няма да се учудя, ако Борисов тръгне към този политически сценарий, който не му е непознат, още с започването на 43-тото НС и Реформаторския блок ще се разпадне.
Вариант без ГЕРБ във властта не ми се вярва да има. Ако ГЕРБ избяга от тази отговорност, това ще им изиграе много лоша шега. Част от ореола на партията, част от източника на сериозна електорална подкрепа е усещането, че партията на Борисов може да управлява и че едва ли не тя е единствената, която може да носи отговорност. Ако това не се случи, ще бъде тежък удар, обръща внимание политологът.
Чисто рационално политическият елит ще опита да произведе работещ резултат, защото става дума за собственото му оцеляване.
В парламента са представени 30-40 партии под формата на коалиции. Огромната част от българското население не просто не припознава този елит, но дори изпитва омраза към него. Когато социалният конфликт не може да бъде регулиран от институциите, той намира проявление на улицата, предупреждава Делийски.
Ролята на президента е голяма в тази ситуация – при него се дават мандатите, при него се провеждат консултациите. Той може за зададе контекста на консултациите. Може да посочи ефективни пътища за излизане от ситуацията. Президентската институция е създадена основно за тази цел. Тя трябва да служи като буфер, когато имаме такива политически кризи. Държавният глава трябва да бъде гарант за стабилност. За съжаление обаче много често от такъв гарант се превръща в източник за нестабилност. Нямам много надежди, че президентът ще бъде този успешен, ефективен медиатор, посочи Делийски.
