.jpg)
Родителите на детето с аутизъм изказват своите опасения. Техният разказ е синтез от наблюдения и преживявания, които са надграждани дълго в съвместния им живот с детето. В този смисъл са достоверни, защото са автентични, коментира пред Фрог нюз психологът Димитър Цветков. Той е директор на Защитено жилище "Заедно", има личен опит в различни психодинамични направления и оказване на психологическа подкрепа в кризисни ситуации.
Аутистичния спектър много често усилва и пречупва през специфична призма преживявания, фантазии, желания и страхове, характерни за дадена възраст. Детето с подобен фон изразява по много различен начин с думи онова, което се случва в тялото му, с тялото му, около тялото му. Поведенческите лабиринти на пубертета, недоброжелателността на някой или великолепното отношение и значимостта на друг - съществува разцепление между речта и усещанията, между речта и движенията. То не си служи с езика така, както ние си служим. Ако някой от нас го заболи или е угнетен може просто да каже „гадно ми е” или „чувствам се зле” и това само по себе си е стъпка, която облекчава страданието. Едно дете с аутистична проблематика много по-трудно може да преведе, да символизира случващото се…, обяснява специалистът.
Това, което наблюдавам не само по отношение на институциите, но и на обществените реакции като цяло е съпрачистност. И то е много обнадеждаващо. Има обаче известен риск в начина, по който се ситуират приоритетите. Сякаш всички очакват на първо място и час по-скоро да има „виновници” и да има „поели отговорността”. Но на първи план е подкрепата (не закрила, а именно подкрепа), която получават детето и близките му. Както и всички родители и деца с подобни трудности. Да развият усет за опасности и възможности. Да отработят стратегии за справяне. Да вземат своето от всяка негативна ситуация, като я превърнат в поредната закалка. Това е единственият правилен ред, по който да се търси справедливост, а не впускане в „лов на вещици”, от който няма да има печеливши…, съветва Цветков.
