Предлагаме ви извадки от някои статии в списанието-институция „Жената днес” от времето на социализма.Ето някои интересни неща за онанизма, секса и изневярата и как са ставали преди петдесетина години.
Бр. 8/1963 г.
Въпроси, по които малко се говори:
Особени усилия трябва да се вложат в борбата за изкореняването на онанизма, или т. нар. „самотен порок” – полово задоволяване по неестествен начин, разпространено повече сред момчетата и по-малко сред момичетата. С необходимата деликатност и сериозност, а не със заплахи и бруталности трябва да се обясни, че половото самозадоволяване не е неизлечима болест, а вредна, но преодолима привичка, която изтощава организма и уврежда здравето и може да доведе до самовнушена полова импотентност. (...) Затова се препоръчва в случаите на умерен онанизъм привидно да не го забелязваме, но да променим дневния режим на детето, като включим в него някои противодействуващи мерки. Децата и подрастващите трябва да се приучат да спят на полутвърдо легло (дъски под дюшека), при умерена температура и леки завивки, като ръцете бъдат над тях. Да не се допуска излежаване след събуждане от сън. (...) Да се носят удобни дрехи, които не пристягат тялото, да се избягват подправките, преяждането, безделието, еротичните възбуди – танци, филми и пр. Много полезно действа физическият труд и физкултурата на свеж въздух. Да се избягват колоезденето и ездата.
д-р Петър Милев, научен сътрудник в Педагогическия институт при БАН
Бр. 6/1967 г.
Хигиена на брака
Като норма за здрави съпружески двойки се считат 1-2 полови сношения в седмицата. Най-подходящото време е преди сън. Когато единият от съпрузите или и двамата са уморени, допустимо е полово сношение сутрин. Дневното полово общуване не е препоръчително.
Физиологическа потребност у повечето хора е да се удовлетворяват напълно с един полов акт. Прекаляването в това отношение изтощава нервната система и в крайна сметка става причина за полово безсилие.
проф. А. Б. Прайсман
Бр. 7/1967 г.
Ревността и изневярата
А какво поведение трябва да имаме, когато сме установили, че другарят или другарката ни са си позволили извънбрачна връзка? (...) Ако нашият другар в брака просто се е увлякъл и ако това не е смутило искреността и дълбочината на неговите чувства към нас, ние би трябвало може би с разбиране да му подадем ръка. Защото да се греши е човешко. Истинската любов е несъвместима с надутата поза на накърнено честолюбие. Ревността е анахронизъм и несъмнено ще дойде времето, когато хората няма да могат да разбират нито мъките, нито поведението на Шекспировия мавър.
д-р Тодор Бостанджиев
Сп. "Жената днес"
