През септември 1994 г. предложих на тогавашните членове на УС на БЛС (председател д-р Димитър Игнатов) най-после да скъсаме с този опротивял ни 7 април, "Ден на здравния работник", който ни бе наложен от ЦК на БКП през 1954 г. - да имаме тържество съвместно със санитарките и шофьорите на линейки (естествено, без да имаме нищо против техния труд) и да си създадем и отбелязваме само наш си професионално-съсловен празник - Ден на българския лекар, посочва д-р Тотко Найденов.
Датата, която посочих, бе 19 октомври, Деня на нашия най-велик български светец и небесен покровител на народа ни св. Иван Рилски Чудотворец (876 - 946). Идеята ми беше, че по сходство с него добрият лекар пък е най-стойностният член на обществото и негов земен покровител. А иначе на 7 април 1948 г. е създадена Световната здравна организация и ООН п остановява рождената й дата да се отбелязва като Световен ден на здравето.
Идеята ми бе подкрепена единодушно и оттогава вече точно 20 години колегите ми в цялата страна, а и обществото ни, отбелязват 19 октомври като Ден на българския лекар. Апропо, преди това, през пролетта на същата тази 1994 г. предложих на УС на Фармацевтичния съюз да си имат свой професионално-съсловен празник на Еньовден, 24 юни. Това също е факт оттогава. По-късно, по време на Родопския здравен събор в смолянското село Могилица обявих Еньовден за Български Ден на здравето. Надявам се и той да бъде отбелязван организирано занапред, защото това българско здраве си има, уви, своите "особени черти": най-ниската средна продължителност на живота в ЕС, най-високата детска и обща смъртност, тютюнопушене от ранна възраст, битов алкохолизъм, нерационално хранене, затлъстяване, както и употреба на дрогиращи вещества. Но това е друга тема.
Искам да се възползвам от моралното си право, в качеството си на създател на професионално-съсловния празник на българските лекари, да им го честитя и, надявам се, поне от малко да се вдъхновяват от живота и делото на своя патрон св. Иван Рилски Чудотворец. Защото добрият лекар е не само лечител на телесните и душевни болки, но и мисионер. Друг, и то много горчив е въпросът дали обществото ни оценява и почита своите добри лекари по достойнство... (Подчертавам: добри, защото във всяко стадо си има и мърша, колкото и да ни е трудно да си го признаем). Имам предвид мизерното им заплащане, както и търсенето на евтини сензации в медиите, побоищата на дежурни лекари в "Спешна помощ", трудното специализиране и пр.; всичко това принуждава младите медици да търсят физическо и професионално спасение в чужбина...
Само след 10-тина години България ще остане почти без лекари и здравеопазването всъщност би трябвало да е първостепенна грижа на нашите политици, но те си имат своята Правителствена болница...
Но пак навлязохме в делнични теми, от остри по-остри. Нека да спрем и да честитим на добрите медици техния Ден на българския лекар!
За много години, скъпи колеги!
