Левицата е в колапс, ако и десницата изпадна в колапс – национализмът ще скочи още повече. Именно това е най-тревожната тенденция, коментира за Фрогнюз политологът доц. Анна Кръстева
интервю на Ана Кочева
- Какъв е генералният извод от приключилите предсрочни парламентарни избори у нас, г-жо Кръстева?
- Свръхпроизводство на национализъм, изхабени елити, свиващи се като шагренова кожа партии, гневни граждани, (пост)кризисна ситуация. Едва излязохме от кризата на предишното управление, за да навлезем в кризата на пост-изборната нестабилност. Най-стабилната партия, контрапункт на все по-крехките партии – ДПС – не внася демократичност, а задълбочава балканизма в родната политика.
Куриозите достигат ранга на политически Гинес: вероятността парламентарна група да се разпадне преди още да се е конституирал Парламентът ще бие всички родни и международни рекорди по партийна ефемерност и политическо номадство. Ако се случи, този рекорд ще подготви следващия Гинес: българските граждани да останат най-непредставени в този най-представителен, както парадоксално го определят някои анализатори, Парламент.
Левицата е в колапс, ако и десницата изпадна в колапс – национализмът ще скочи още повече. Именно това е най-тревожната тенденция. Умерените и крайните партии са като скачени съдове. Когато умерените партии не успяват да се държат рационално и отговорно, те наливат вода в мелницата на екстремните партии. Ако умерените започнат да губят доверието на избирателите и да падат надолу, това помпа екстремните и техният креслив национализъм ще става още по-фалцетов. Нестабилността на РБ произвежда непредвиден, но опасен ефект – легитимира Патриотичният фронт като нормален коалиционен партньор. Нито леви, нито десни партии във Франция се коалират с Марин льо Пен; и консерваторът Камеран, и лейбъристът Милибан са критични към националиста Найджел Фарадж. ‘Нормализирането’ на крайни партии е бомба със закъснител.
- 8 партии в парламента експертите оценяват като израз на политическо отвращение у избирателя; на невъзможност да се направи достатъчно подходящ избор. А в същото време се отчита и относително ниска избирателна активност. Симптоматиката е тревожна очевидно, но обратима ли е тя?
- Права сте, и вотът, и невотът бяха пронизани от отвращение и от възмущение. Но избирателите са и рационални. И невотът, и синкопираният вот са рационален избор с ясно послание: радикална критика на елита, „Не ви гласуваме доверие, не вярваме, че сте зрели за властта, за да ви я поверим цялата“. Критиката е отправена и към трите групи неуспешни кандидати за доверие: към новите силиконови лидери с родилните петна на задкулисие и неясни пари ; към катастрофално сгромолясалите се от властта; към готвещите се да управляват, но не достатъчно убедително показващи, че са се поучили от управленските си грешки и дефицити. Не се справяте с властта и затова не ви я даваме цялата, а по малко, за да трябва да я отвоювате ежедневно с отговорни политики и разумно управление: това е ясното послание на този вот.
Гражданите искат политическа нестабилност и биха я подкрепили и с по-висока активност, и с по-фокусиран вот тогава, когато видят партията, която има политическа зрялост и управленски капацитет за реформи. Дотогава – все повече избиратели ще се отдръпват от урните, и все по-странни конфигурации ще придобива т.нар. представителство.
- Може ли да се предвиди какви ще бъдат политическите симпатии (любови и раздели) в новия парламент и колко дълъг ви изглежда политическият му живот?
- Големи страсти ще се вихрят в новия Парламент. Не защото той е пълен с ‘врагове’, а защото е препълнен с ‘роднини’. Именно между тези роднини ще протича ток с високо напрежение. Нарича се ‘нарцисизъм на малките различия’: Атака и Патриотичният фронт ще мерят национализма и екстремизма си, АБВ и Лявата България ще ни убеждават чия идея е по-лява, Реформаторите и ГЕРБ ще продължават като в италианска комедия да се любят и мразят в една сцена. Жанрът на крамолите между самите реформатори варира от драмата до епоса.
Не емоции и жанрът, в който кристализират, са важни. Важното е, че любовите изместват политиките, увеличават нестабилността, отлагат реформите. Обсъждаме ще успеят ли най-сетне да се съберат реформаторите и кого първи ще покани Б. Борисов Вместо да определим петте неотложни приоритета преди Коледа. Дълъг период на непълни мандати – това прогнозирах в интервю с вас преди повече от година, прогнозата е ярко валидна днес, ще става все по-валидна.
- Всички партийни лидери артикулират желание за обединение около най-важните приоритети на страната и когато ги посочват, те изреждат едни и същи проблеми. И в същото време всички негодуват срещу т.нар. задкулисие. В кои сегменти очаквате да се прояви задкулисието и кои биха били неговите проводници?
- КТБ, енергетиката и медиите са фаворитите на задкулисието. Изобилното говорене не прикрива липсата на правене, твърде разноцветните партийни интереси са оплетени в гордиев възел, не се вижда на хоризонта юнак, способен да го разсече. Ще закрият КТБ така задкулисно, както задкулисно я напомпаха. Само в ЕС ни е надеждата, че задкулисието – отново разноцветно – няма да успее напълно и задълго да ни държи в руски обвързаности и зависимости. Нямаме и надежда, че някои медии ще се еманципират от задкулисието – то си променя фаворитите, но не и дрешките.
Някои от новите политическите субекти са плод на задкулисие, те са закърмени в него и няма шанс да се еманципират, а ще продължават да го възпроизвеждат.
- Кой от лидерите, според вас, се намира в най-неизгодна позиция понастоящем?
- Да, има щастливи и нещастни лидери. Най-щастлив е Волен Сидеров – и депутат, и в опозиция, хем ще ходи по кубински курорти, хем ще събира опълчение. Полюсът на нещастните е пренаселен: реформаторите продължават да свръхпроизвеждат вътрешнокоалиционни неразбории и да правят разноглед иначе взискателния си електорат. Изборите поставиха Бойко Борисов в неизгодна позиция, ‘политическите импровизации’ на редица лидери е на път да трансформира електоралния дискомфорт в пост-изборен комфорт. Математиката отново се размина с политиката – само с 85 депутата и само за броени дни Бойко Борисов изцяло пое контрола върху политическия дневен ред и върху политическата инициатива. Води играта като по ноти – и всички му се хващат. Първо кани БСП: като добър ученик на Симеон хем размива границите между ляво и дясно, принципни и непринципни оферти, хем изнервя потенциалните си партньори. Мили очи му прави Бареков и веднага бива удостоен с признание: „ Бареков, за разлика от реформаторите и БСП, показва политическа класа“. Патриотичният фронт винаги си е бил близък до ГЕРБ и каквито и уж дистанции да декларира, ясно е, че гласно или негласно тази близост ще се поддържа и от двете страни. Повече от дружелюбна и мека опозиция демонстрира АБВ, повече мека и дружелюбна отколкото опозиция. ДПС дори квантифицира подкрепата си в повече от впечатляващите 300 дни. Силно да разклатят и дори да разцепят реформаторите – тази цел се изглежда толкова лесно постижима, че дори и авторите й се изненадват.
Гражданите не пожелаха нито един лидер да е щастлив; политиците сега се държат така, че са на път да направят Б. Борисов щастлив.
