Докато българските политически лидери се налудуват около /не/съставянето на правителство, светът заговори упорито за втора "студена война". Темата не е нова, но през последните дни стана съвсем актуална. Повод е натрупалото се напрежение. Самото разширяване на НАТО на изток предизвика сериозно напрежение в Русия.
В момента то ескалира, твърди проф. Арчи Браун от Оксфордския университет. И дава пример: "Представете си, че Канада и Мексико обявят, че се присъединяват към Варшавския договор, ако той все още съществуваше. Можете ли да си представите, каква щеше да е реакцията на Вашингтон"?
Русия от своя страна също произвежда напрежение. Премиерът Медведев призна, че за страната му санкциите, за които се говори, че могат да бъдат наложени в областта на енергетиката, са особено чувствителни. От своя страна той предложи много държави да се замислят за план за действие, ако спрат доставките на газ през зимата. Напомни също, че Русия е в състояние да закрие въздушното пространство над огромната си територия, което ще предизвика фалита на десетки западни авиокомпании. Става дума за 17 млн кв. км. с 9 часови пояса. Наблюдатели нарекоха подобни действия "око за око" (quid pro quo).
За капак Кремъл обяви, че ще разработи ново поколение ядрено оръжие, невиждано досега, в отговор на разположените сили и бази на НАТО и САЩ в страни от Източна Европа.
Пред такъв проблем се изправя светът.
Добрите срещу лошите в "Студената война" - картина от американски художник.
Датата 11 октомври е добър повод да се спомним, какво стана с отминалата "студена война" и как се стигна до обсъждането на нова.
На 11 октомври 1986 г. се провежда историческата среща в Рейкявик между американския президент Роналд Рейгън и съветския държавен глава - Михаил Горбачов. Срещата се следи о целия свят. Секретността на преговорите е оправдана, а трудностите в техния ход се чувстват независимо от демонстираното отлично настроение на двамата лидери . М. Горбачов представя своите предложения и едновременно с това изразява съгласието на СССР в баланса на стратегически оръжия да не се включват потенциалите на Великобритания и Франция. В отговор на идеята в срок от пет години да се съкратят 50 % от тези оръжия, притежавани от СССР и САЩ , Р. Рейгън предлага в срок от 10 години да се съкратят стратегическите бомбандировачи, ракетите "Круз" и балистичните ракети, да не се нарушават положенията на ОСВ 2. Партньорът по разговори обаче свързва приемането на този план с решението опитно кронструктурските работи по ИСО да се ограничат в лабораторна обстановка.
Най-сложният проблем на преговорите се оказва този за използването на Космоса за военни цели. Американската делегация настоява в бъдещото споразумение за ограничаване на стратегическите оръжия да се допусне възможността страните да извършват експерименти с нови видове такова оръжие в Космоса. Тази твърда позиция се поддържа от представителите на на военното ведомство на САЩ, които настояват да се продължат изследователските и опитно конструкторските работи по ИСО. Тя фактически проваля успеха на срещата в Рейкявик.
Но срещата постига много - защото самите преговори продължават, макар и на друго място. Британската министър председателка Маргарет Тачър е убедена, че отказът на президента Р. Рейгън да изтъргува ИСО срещу очевидно скорошното осъществяване на бляна му за безядрен свят се оказва решаващ за победата над комунизма. Руснаците постигат непосредствена пропаганда победа, но загубват "студената война". Тачър е сигурна, че те сами осъзнават това. За световната общественост обаче достигнатото в Рейкявик, макар и незаписано в официален документ, е ново стъпало в изкачването към истинското споразумение, за което дипломатите продължават да работят през 1987 г.
Съветски военни изтезават западни девойки...
Едно от забавните следствия от разведряването е уникалният полет на 19-годишният германец Матиас Руст. Той се превръща в новина на годината, когато на 28 май 1987 г. прави няколко обиколки над Червения площад преди да кацне със своята "Чесна" точно пред вратата на Кремъл. Германецът просто искал да си поговори със съветския ръководител Михаил Горбачов за световния мир. Московчаните, които стават свидетели на необичайното събитие, реагират с "Молодец!". Неканеният гостенин от Германия печели симпатиите им. Но не и тези на Горбачов. Кремъл е шокиран и реагира остро - Руст е задържан и хвърлен в затвора. Помилван е чак след година и половина.
Колкото и безумна да изглежда тази история, много по-невероятни са обстоятелствата около събитията от 28 май 1987 година: на този ден в Съветския съюз празнуват Деня на граничаря. И тъкмо на професионалния празник на тези, които трябва да пазят държавната граница, един 19-годишен германски младеж прави за смях цялата съветска противовъздушна отбрана (ПВО). Той е разочарован от бавния напредък в преговорите за ядрено разоръжаване, а срещата в Рейкявик между Рейгън и Горбачов току-що се е провалила. Тогава Руст се решава на символичен жест - да каже на лидерите на двата блока, че народите от двете страни на Желязната завеса искат да живеят в мир.
И до днес мнозина се питат как е било възможно съветската ПВО да проспи полета на Руст? Пияни ли са били дежурните войници в деня на граничаря или системата е имала множество пропуски? Бившият генерал от ВВС Гвозденко казва: "Руст ни показа къде имаме пропуски. Той демонстрира как даваме шансове на нашите врагове."
За край на Студената Война официално се счита 1991 година. Тогава се разпуска Съветския Съюз и Варшавския договор. Бившите социалистически страни получават право сами да решат дали да останат независими или да се присъединят към Европейския съюз и НАТО.
Дебненето в потайна доба - основно действие на противостоящите страни...
След "студената война" също има победители и победени, има и жертви.
За периода 1990-2012 победените в Студената Война губят част от населението си както следва:
Латвия -24%
БЪЛГАРИЯ -23%
Литва -20%
Естония -15%
Румъния -8%
Хърватска -8%
Унгария -5%
Полша, Чехия и Словакия са съхранили броя на населението си, но в сравнение с прираста на населението на техните западни съседи, също е равна на загуба.
За същия период 1990-2012 победителите в Студената Война увеличават населението си както следва:
Германия +3,1%
Португалия + 5,8%
Великобритания +10,2%
Белгия +11,4%
Франция +12,7%
Испания +18,7%
САЩ +25,6%
Ирландия +30,7%
Турция +32,5%
Люксембург +38,2%
Кипър +48,2%
Данните са на Евростат.
Въпросът днес е, в състояние ли е човечеството да изтърпи още една "студена война". Засега конфликтът в Украйна е локален.
Съветвам всички да се отнасят скептично към заплахата за начало на "втора студена война". Думите са на директора на отдела за изучаване на "студената война" в Центъра "Дейвис" на Харвардския университет Марк Крамър. Преди всичко трябва да е ясно, че в момента няма глобален сблъсък на военно и идеологоческо ниво. Залозите днес са други, категоричен е Крамър.
Освен всичко Русия е интегрирана в европейската икономика и притежавайки огромни запаси от природни ресурси, тя е най-големия доставчик на природен газ, нефт и въглища за Европа.
По материали от чуждестранни източници
