Хубаво е да почитаме онези, които са страдали заради Христа, защото самото възпоменание за техните мъчения може да събуди в душата ни любов към Бога и сякаш да даде крила на нашия стремеж към добродетелите, та заради бъдещото въздаяние мислено да претърпим същите страдания, които мъчениците са понесли с плътта си. Към сонма на поелите мъченически подвизи в този живот принадлежат и светите Карп и Папила - велики стълбове и основания на Църквата.
И двамата били родени в славния град Пергам от благочестиви родители и със своя добродетелен живот проявили добродетелта на родилите ги, защото светата клонка расте от свят корен, добрият плод показва доброто дърво и чистият поток прославя извора си. И двамата се задоволявали само с най-необходимата храна и питие, като отхвърляли всичко, което води до разнообразие и излишество. Пък и от необходимото те употребявали толкова малко, че се различавали от ангелите само по плът, така че заради голямото си въздържание изглеждали почти безплътни. Когато чрез такъв живот достигнали съвършенство в добродетелта, те били сметнати за достойни да им бъде поверено църковното управление. Свети Карп бил поставен за епископ и проповядвал Божието слово на жителите на Тиатира, а Папила, когото Карп почел с дяконски сан, съгласно званието си показвал ревност в подобни трудове.
Славата на светите Карп и Папила се разпространила по всички съседни страни, защото добродетелта не може да се скрие, но винаги става явна. Затова и при тези свети мъже започнали да прииждат много хора, които слушали усърдно учението им и се обръщали към християнството. Като видял това, ненавистникът на всичко добро - дяволът, не можал да остане спокоен. Той намерил усърдни служители на своята злоба и им внушил да наклеветят светиите пред нечестивия цар Деций. И ето че му било донесено, че те не само не се покланят на боговете, но дори ги проклинат и следват християнското учение. Като чул за това, Деций много се разгневил и пратил в Азия съветника си Валерий - жесток и ревностен езичник. Царят му съобщил всичко, което знаел за светиите, и му дал пълна власт над тях. Щом получил заповедта, Валерий побързал да тръгне на път и когато стигнал до мястото, където живеели те, поискал да принесе жертва на боговете си. Той веднага разпратил заповед по всички краища на Тиатирската страна жителите й незабавно да се съберат на мястото за жертвоприношения за поклонение на боговете. Нечестивият сам бил ревностен почитател на езическите богове, но и другите искал да склони към същото. Когато хората се събрали на мястото за жертвоприношения, двамата християни Карп и Папила не били сред тях, защото на друго място принасяли на Истинския Бог истинска жертва - молитвата. Като не ги намерил сред събралите се, мъчителят заповядал да ги открият, а когато ги довели при него, високомерно попитал:
- Защо не се явихте заедно с другите да принесете жертва на боговете? - и после добавил: - Побързайте да поправите провинението си пред мен, та ненавистта на клеветниците ви да се обърне върху тях, а вашата слава да се умножи повече от преди.
А светците, без да се страхуват и да търсят човешка слава, мъжествено отговорили:
- Не подобава да гневим нашия Бог и да бъдем неблагодарни за Неговите благодеяния към нас! Дори животните биха станали изобличители на нашата неблагодарност, защото и те познават господаря си, а ние бихме се показали непознаващи Създателя си, ако почетем лъжливите богове и оставим нашия Истински Господ.
Докато изричали това, Бог потвърдил думите им със знамение - внезапно станало силно земетресение и всички идоли паднали и се разсипали на прах. Но злобата на Валерий била силна и непреклонна. Вместо да се изуми пред неизречената Божия сила и да се надсмее над нищожността на лъжливите богове, той се оказал още по-безумен и несмислен. Засрамен от благородството и кротостта на тези мъже, той се въздържал да им причини още тогава тежки мъки и заповядал да оковат шиите им в железни вериги и да ги преведат голи през града. Така доблестните подвижници, достойни за високи почести, били водени по улиците с безчестие, достойните за неизчислими похвали били осмени и поругани.
