Нищо не последва, след като журналистът Иван Бакалов написа в своя e-vestnik, че от ДАНС са притискали седмичника „Уикенд" заради публикациите му по повод любовните авантюри на президента Първанов.
Бакалов, види се, е сред журналистите, на когото „не искат да правят
пиар" и сред групата на съзнателното маргинализирани колеги ( нищо, че
сайтът му се чете вероятно от повече хора, отколкото са купувачите на
някои вестници !). После цитирах казаното от Бакалов в своя блог. И
нали съм някакво си блогърче, без професионална история и аудитория,
отново тишина, разбира се.
Самият „Уикенд" обаче, който също не коментира ( тяхно право е, те си
знаят каква тактика са избрали и както се вижда, продължавайки темата
за изневерите на Първанов, явно не са се поддали на натиска) днес
публикува интервю с бизнесмена Младен Мутафчийски по повод скандала
около наистина скандалния за властта анонимен сайт „Опасните новини".
Мутафчийски потвърди написаното вече от журналиста Огнян Стефанов в
сайта Frog news, че Стефанов младши, непълнолетен човек, е бил
въвлечен в телефонен разговор с офицер от ДАНС да отговаря за
предполагаеми дела на баща си. Нещо повече, Мутафчийски твърди, че
служители на ДАНС са отвлекли („отвеждането" на невинен човек означава
това) служител на Frog news и са го разпитвали грубичко 7 часа да
издаде кой стои зад „Опасните".
Познавам Иван Бакалов и Огнян Стефанов предимно от публикациите им-те
не са вчерашни. Точно фактът, че са избрали или са били принудени да
търсят трибуна на свободното слово в интернет, „изпадайки" от
обичайното си състояние на журналисти от централния печат, ги прави
по-скоро достоверни и заслужаващи доверие. Няма причина да „ги хваля"
( пък и те нито се нуждаят, нито са ме молили за моето мнение-да не
говорим, че похвалите ми могат да бъдат и „мечешка услуга"). Не съм
жури, нито самопровъзгласил се ментор, за да се произнасям за
качеството на техния труд-говоря и пиша често за медиите, но като тяхна
политика, а не като „присъда" над способностите на отделни колеги.
Съдейки по позицията на двамината ( при всички нюанси в приликите и
разликите, които не са тема на този текст) обаче, мога само да кажа, че
и двамата заслужат доверието на многобройните си читатели. Което никак
не е малко в нашата медийна среда, все по-вмирисана на пошла смесица от
интереси, власт и поръчковост. Да се изправиш срещу статуквото днес е
основно качество. Рискуваш почти всичко, не получаваш почти нищо.
Освен, евентуално, уважението на хората, чието мнение е от значение за
теб ( което е най-важното).
Младен Мутафчийски съвсем не познавам. Нито лично, нито по какъвто и да
било друг начин. Държа да подчертая това, за да си спестят ехидството
желаещите да ме обвинят в „платена публикация". Но, както научавам от
„Уикенд", бизнесът, или активите му, се оценяват на стотици милиони.
Дали такъв човек ще рискува да говори срещу най-мощната нова структура
на властта ДАНС, ако не беше убеден , че казаното от него е истина и е
доказуемо?
Както и друг път съм писал ( например в статията си в „ Дневник" „ За
кого бие комбината"), журналистическата солидарност се проявява у нас
главно, когато набият някой колега. А когато бият свободното слово-няма
никой насреща. Защото българските медии, в преобладаващата си част, са
комбина с властта.
Бегъл прочит на водещи заглавия на „водещи" всекидневници по водещи
теми (както и пълното, раболепно по своя смисъл отсъствие по адекватен
на проблема начин на темата за руската инвазия в Грузия и невиждано
единната реакция на Европа и света срещу нея) може лесно да илюстрира
проблема. ЕС ( а след това и Европейския парламент вече), последваха
ОССЕ и НАТО с обща осъдителна позиция срещу Москва, а „флагманите" на
българския печат обявиха на лъганите от тях читатели, че Европа се била
скарала тихичко на Русия, или че не е наложила санкции ( да, и война не
е обявила). Съответно за началото на най-гигантоманския индустриален
обект в България от 20 години насам, финансиран, спонсориран
политически и геостратегически от родината на Чернобил, акцент на
водещото заглавие във водещият им вестник, беше поставен върху
твърдението, че бъдещата постройка щяла да издържи удар със
самолет-реклама на нероден Иванчо, само и само да бъде прокрана линията
на Дядо Иван, оплела власт и медии в един общ вмирисан кожух, устойчив
на критики като ядрен реактор.
Понеже не очаквам последици ( в смисъл изблик на желание медии или
институции да се поинтересуват от своеволията на ДАНС), надявам се
мониторингът на европейските служби да улови и този SOS от попадналия в
мъртво вълнение български кораб. Защото ние кротко си се давим в
собствен SOS.
Иво Инджев
Ivo.bg
