Задава ли се съюз между Русия и Китай? От избухването на кризата в Украйна този въпрос буди духовете и стряска Запада. И има защо - само си представете... Един китайско-руски съюз би обединил втората и третата най-могъщи армии в света и би обвързал огромната, динамична икономика на милиард и триста милиона китайци с колосалните ресурси на най-голямата държава в света.
Такъв съюз би довел до появата на нов световен блок, който поради идейните си различия със Запада и сблъсъка на своите интереси с тези на САЩ, може да отприщи глобална борба за влияние, която да преобърне съществуващия световен ред. Такава борба би въвлекла нашия свят в дълъг период на конфликт и нестабилност, с огромна икономическа, политическа и човешка цена и с неясен краен резултат…
Несъмнено, има основания за подобни притеснения. На стратегическо ниво има логика да се появи китайско-руски съюз поради обтегнатите отношенията на Москва и Пекин с Вашингтон и липсата на алтернативни съюзници при евентуален сблъсък със САЩ. Освен това и двете страни се противопоставят на намесата на Щатите във вътрешните работи на други страни и целят да трансформират еднополюсния свят, доминиран от Америка, в многополюсен. На тактическо ниво, през последните месеци се наблюдават множество признаци на сближаване между двете страни: Пекин и Москва подписаха тридесет-годишен договор за внос на газ от Русия за Китай на стойност 400 милиарда долара,проведаха мащабни съвместни военни ученич и предприеха общи действия които подкопават американски доминираната международна финансова система. Значи ли всичко това че се задава руско-китайски съюз?
Простия отговор е „не”. Поне за сега. Руско-китайски съюз не се задава на хоризонта, на този етап, по четири причини:
Първо, един руско-китайски съюз би означавал мащабен сблъсък със Запада, нещо което нито Китай нито Русия желаят. Дългосрочната цена на такъв сблъсък би била огромна. Китай би застрашил своите жизненоважни икономически отношения със САЩ и би пострадал от мащабно бягство на капитали, драстичен спад на чуждите инвестициите и ембарго върху вноса на технологии, необходими за китайската индустрия. Тези последствия не само сериозно заплашват китайския икономически растеж, но и подкопават политическата стабилност на страната, която се крепи на него.
Една конфронтация с Китай също така би тласнала и Вашингтон да се опита да притисне и изолира Пекин в източна Азия. В такъв случай САЩ вероятно ще увеличи своето военно присъствие около Китай, решително ще се противопостави на народната република в териториалните й спорове с Виетнам, Япония и други нейни съседи, и даже може да подкрепи сепаратисти вътре в самия Китай. За Москва цената на сблъсъка със Запада би била по-малка, но все пак солена. Руската икономика, която вече страда от санкциите наложени след Украинската криза, би пострадала тежко ако Запада ограничи още повече достъпа й до западните финансови пазари, забрани вноса на технологии, необходими за руската нефто и газодобивна индустрия и започне да намалява зависимостта на Европа от руска енергия.
Други последствия биха включвали разполагане на американския противоракетен щит в източна Европа, разширяване на НАТО и ЕС или поне на американското влияние в постсъветското пространство и нова военна надпревара със САЩ която би изцедила финансиите на Москва. С една дума, цената на китайско-руския съюз би била толкова висока, че Пекин и Москва биха я платили само ако това е абсолютно наложително.
Второ, на този етап един китайско-руски съюз не би бил изгоден за Китай. Ползата за Китай би била много по-малка отколкото ползата за Русия, тъй като Китай като по-силна държава може сам да противостои на Запада, а цената по-висока, поради много по-тесните икономически връзки на Пекин със Запада. Не по-малко важно, един такъв съюз би принудил поднебесната империя да изостави дългогодишната си политика на паралелно сътрудничество и противопоставяне на САЩ, както и многобройните изгоди, произтичащи от нея, за да се впусне в тежък и скъп конфликт. На всичкото отгоре, тъй като Русия в момента има много по-голяма нужда от сближаване с Китай отколкото обратното, Пекин би могъл да получи много от ползите от един китайско-руски съюз без да го сключва официално и да понася всички негови негативи. Наскоро подписаният руско-китайския договор за внос на руски газ за Китай на цени, изгодни за Пекин, но не и за Москва, е недвусмислен пример за това.
Трето, руско-китайските отношения са белязани от не малко недоверие и разногласия. Както би могло да се очаква, недоверието е по-силно от руска страна заради страха от въздигащия се до Русия китайски колос. Много руски националисти се опасяват че Русия може да се превърне в икономически придатък на Китай, нискоразвит източник на суровини, и постепенно да стане политически зависима от могъщия си съсед, който бавно ще погълне Сибир.
Китай от своя страна също не се доверява напълно на Русия, страна която често се е възприемала като част от Европа, и която в китайски очи би изоставила Китай ако това е цената на реинтеграцията й в Запада. Сложната история на руско-китайските отношения също е пречка. Освен това, има и някои сериозни търкания между двете страни, свързани със съревнованието им за влияние в централна Азия, бъдещето на Шанхайската организация за Сътрудничество (ШОС) и баланса на силите в БРИКС (групата на новоиздигащите се световми сили Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка).
Четвърто, основите върху които трябва да се изгради такъв съюз не са достатъчно добре развити, поне за сега. Един съюз се държи на едно от три неща: общо усещане за заплаха, споделена визия за бъдещия световен ред, който съюзниците искат да наложат, и голям брой припокриващи се интереси. И трите не се намират в достатъчно количество в китайско-руските отношения на този етап, макар че това може да се промени в бъдеще. Китай и Русия споделят донякъде общото усещане за заплаха от Щатите, но чувствително се разминават в оценката си за големината на тази заплаха. Макар че двете страни искат да изградят многополюсен свят, те се различават по разбирането си за това какъв световен ред искат да изградят.
Китай най-вероятно би искал да бъде водещата световна сила в него и да преустрои регионалния ред в Азия, докато Русия най-вероятно желае един по-добре балансиран ред, който да ограничи китайската мощ в Азия и в света. И накрая, макар Китай и Русия да споделят някои интереси, в Близкия изток например, много от основните им интереси не се припокриват. Надали Китай би рискувал конфронтация със Запада заради Украйна или Южна Осетия и надали Русия би взривила отношенията си с Щатите заради Тайван или териториалните спорове в Южно китайско море.
Поради тези четири причини, при сегашните обстоятелства изглежда малко вероятно да се създаде руско-китайски съюз. Това заключение, обаче, не трябва да успокоява прекалено много; обстоятелствата могат да се променят. Ако отношенията и на двете велики сили с Америка се влошат драстично, Пекин и Москва могат да преодолеят недоверието си пред лицето на общата заплаха и да преценят, че високата цена на техния съюз в крайна сметка си струва. Подобен развой е особено вероятен ако двата колоса, особено Китай, решат, че съществуващата световна система, ръководена от Щатите, не защитава основните им интереси, а участието в нея носи все по-малко облаги.
Но даже и да не се стигне до съюз, китайско-руското сближаване е факт, и то важен. Последствията от това сближаване, започнало още през деветдесетте години, са по-голямо чувство за сигурност у двете страни. Това чувство подсилва позицията им спрямо Щатите и им дава възможност да водят по-твърда политика към Запада. Допълнително, партньорството между Кремъл и Джоннанхай (китайският Кремъл) позволява на двете страни да координират усилията си по редица международни въпроси и да изградят институции, алтернативни на тези, доминирани от Запада, като ШОС, БРИКС и Новата Банка за Развитие на БРИКС.
Още по-важно, това партньорство създава някои от политическите, икономически и институционални предпоставки за евентуален руско-китайски съюз. Не на последно място, сближаването между дракона и мечката им носи сериозни икономически облаги. Китай получава достъп до руска енергия и минерални ресурси на цени по-ниски от пазарните и по трасета далеч от обсега на Щатите, които контролират повечето търговски пътища в света.
Русия, от своя страна, получава китайски инвестиции, технологии, нови пазари за руския нефт и газ и най-вече възможност да намали зависимостта си от Запада. Всичко това води до промяна в световния баланс на силите и неизбежно намалява полето за действие на Запада. Ускореното сближаване между двете страни през последните месеци само ще увеличи ефектите от това руско-китайско сближаване.
В заключение, на този етап, не се задава китайско-руски съюз. Тази констатация не трябва, обаче, да успокоява никой. Ако отношенията на Пекин и Москва със Щатите се влошат драстично, такъв съюз е почти сигурно че ще се появи. Но даже без да сключват съюз, Русия и Китай продължават да се сближават, факт който сам по себе си оказва голямо влияние върху международните отношения. Драконът и мечката може и да не се прегърнат, но вече се държат за ръка.
Иван Лидарев
