Депутатката от ББЦ Ана Баракова трябва да се приема повече като жертва на системата, отколкото като виновен човек. Първо, законът с преференциите създава затруднения на хора, които имат по-ниско образователно ниво и те правят грешката, която на практика направи феноменът 5Х5, 15х15 и т.н. Това трябваше да се има предвид, когато се правеше законът и самата карта, коментира пред Фрог нюз политическият психолог Антоанета Христова.
Преференцията е нещо много хубаво, но тя приложена в български условия по карта, която създава познавателни затруднения, дава отклонения и аномалии. Второ, партиите подреждат списъци с хора на неизбираеми, според тях, места , които са само пълнеж и към които нямат никакво отношение, даже не ги познават. Тази практика не беше съобразена с нововъденията. Трето, избираемите места при по-малките, нови партии се заемат от непознати лица, вероятно хора, които имат финансово отношение към създаването на партията и предизборната й кампания. Нашият закон е направен така, че партиите, които току-що се появяват и които нямат официални средства от държавата, естествено търсят спонсори, които се приемат от обществото лошо. Всичко е завързано в един сложен възел, който създава системна грешка и трябва да се разреши системно, а не през атаката на една обикновена жена от Пловдив, млада, която не е наясно нито със себе си, нито с мястото си, за да се подиграваме с нея. На какво се подиграваме? ! На самите нас, че сме направили такава система! , смята Христова.
Ана Баракова е жертва, тя не трябва да бъде атакувана. Показвайки я обаче, би трябвало да ни накара да говорим за системата, а не за жертвата, продължи психологът.
На въпрос какво трябва да се промени, за да не попадат в парламента хора като Ана Баракова, Христова каза: „Всичко! Трябва да се промени Законът за изборите. Ако се запази преференцията, трябва да се промени бюлетината. Може би трябва да мислим за друг начин за подреждане на таблиците”.