Резултатите от изборите на 5 октомври могат да се окажат важен момент от развитието на Доктрината „Първанов- Борисов”. Същността на тази доктрина е: сигурността и външната ни политика се доминират от НАТО и ЕС, а енергийната ни политика и респективно икономическото ни развитие се доминират от Русия.Това пише във Фейсбук Димитър Иванов от института за свободен капитализъм "Атлас", бивш депутат и зам. шеф на Комисията по енергетика.
Това изглежда на пръв поглед прагматично за страната, но в действителност обслужва, както е модерно напоследък да се нарича, задкулисието.
Защо я наричам Доктрината „Първанов- Борисов”? Това са две от най-ярките фигури през последното десетилетие, които явно или неявно играят съществена роля в това, което се случва в България. Да се дефинират техните взаимни връзки и влиятелните фигури, които седят зад или около тях не е лесно, но усещането за стратегическо партньорство през този период се чувства осезаемо. Ние демонстрираме едно лоялно партньорство по отношение на сигурността и външната политика към НАТО, ЕС и САЩ, като задълженията на надежден съюзник в борбата с тероризма и различните кризи като тези в Сирия и Украйна, а сега и новопоявилата се Ислямска държава, изразяваме желанието да се позиционираме заедно със запада, обяснява експертът.
Доколко това е искрено е друг въпрос. Мнението, че играем ролята на „троянски кон“ на Русия в НАТО и ЕС продължава да съществува. Политическите ни оценки по отношение на кризата в Украйна и ролята на Русия едва ли въодушевяват нашите партньори. Не бързаме да преоборудваме армията си със западно въоръжение, както не изразяваме категорично желание за създаване на бази на НАТО у нас.
По отношение на енергийното ни развитие, лансираният от Първанов преди десетина години „голям шлем“ също не се реализира. Най- важният проект в тази тройна комбинация е „Южен поток”, който е в латентна фаза. От една страна проектът съществува и се развива, а от друга страна е спрян.
Забраната за проучвания на шистов газ стои неизменно почти три години, а започналата уж интензивна работа за алтернативни доставки след газовата криза от 2009г., не доведе до нищо ново и по-различно. Идеята за Европейски енергиен съюз дори не се споменаваше в предизборната кампания, независимо, че в Европа съществуват реални амбиции по този проект. Има очевиден страх в българските институции да се приеме позиция, която би раздразнила силно Русия. Подобно поведение е в абсолютен разрез с националните ни интереси, които могат да определят независимо развитие на енергетиката ни, категоричен е бившият шеф на Комисията по енергетика
Така нарисуваната картина, оказва едно засилващо се влияние на скритите сили в обществото и в държавата. Тази двойствена политика от страна на основните играчи, създава чувството за непредсказуемост и несигурност за бъдещето, смята бившият депутат.
Русия, след събитията в Украйна вече не е надежден партньор на запада и недоверието към нея от страна на САЩ и ЕС няма скоро да се разсее. Ако продължим да танцуваме по енергийната свирка на Русия, това ще увеличи и недоверието към нас. Турция също с всеки изминал ден става все по- малко лоялен партньор на НАТО в региона. Архитектурата на сигурността на Черноморието, която съществуваше 20 години след падането на Берлинската стена, не е същата. На този фон един официален съюз между ГЕРБ и АБВ, който никак не е изключен, ще бъде източник на нестабилност и ще ни направи по- слаби, отколкото сме в момента. Независимо от политическите прогнози и заклинания, които изричат лидерите в момента, реалността може да ни поднесе неочаквани обрати. Тази странна предизборна кампания много приличаше на „Странната война” в Европа през 1939г.- 1940г. Тогава война имаше, но бойни действия практически нямаше. Това продължи осем месеца, след което истинската война започна и помете всичко. И тук бе така – кампания имаше няколко седмици, но нищо съществено не се каза и планира. Занимаваме се с какви ли не въпроси, но не и с важните проблеми, които стоят пред страната. Много е вероятно това странно предизборно бездействие след изборите да се промени и да ни помете, предвижда още Иванов.
Какво ли е замислило всемогъщото задкулисие сега?, завършва той.
