Ратаите тръпнат в очакване.Чорбаджиите бъркат в кесиите си. Овчарите вече прибират стадата и загорели се хвърлят върху булките си, за да може след Гергьовден семейното стадо да набъбне. Иде Димитровден.
Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снеговете и затова в народната представа той е описван с дълга, бяла брада, от която сипе сняг.
Димитровден бил краят на старата и начало на новата стопанска година. Тогава ставало и разплащането с аргатите, откъдето наричат празника също и „Разпус”. „Разпуснатите“ наемни работници по традиция се черпят в кръчмата. После се извива хоро и се пеят песни, като една от най-популярните е тази, която разказва за любовта и приставането на чорбаджийска дъщеря на ратай.
