Другарят Димитър Дъбов е заприличал досущ на другарката Цола Драгойчева. Не само външно, но и по поведение. Ще припомня за читателите от младото и средното поколение, че Баба Цола, както я наричаха другарите й, бе постоянното присъствие в Политбюро на ЦК на БКП. Там прекара до дълбока старост, а мнозина се шегуваха, че Тодор Живков разпоредил да й слагат памперси по време на конгресите, за да не оцапа работата... Това не е доказано и минава за сметка на народния фолклор.
В Уикипедия пише, че Драгойчева била известна като безмилостен цензор в областта на изкуството и културата. Била сатрап и по други линии - участвала активно в осъждането и ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов.
Разбира се др. Драгойчева е много по-изтъкнат деец на БКП от др. Дъбов. Тя има смъртна присъда за организиране атентата в църквата "Св. Неделя", при който загиват около 200 души, а 500 са ранени. Присъдата е заменена с доживотен затвор, пусната е доста по-рано с царска амнистия. Баба Цола е заемала висши постове в партията и държавата. Най-дълго е битувала като председател на Комитета за българо-съветска дружба. Ратувала е България да стане 16-та република. Голям неин приятел е руският певец Йосиф Кобзон. Била е четири-пет мандата депутат. Герой на соцтруда и на България. Както се кава в ново време "била е на терен" дълго време и е знаела кон боб яде ли.
Др. Дъбов е с къде-къде по-скромна биография. Не е войвал и не е лежал по затворите, поне досега. Но не си е губил времето. Щом пада Жан Виденов през 1997 г. той влиза в ръководството на БСП. Оттогава е там, като се изкачва до зам.-председател. Неплоклатим. В ръководството е и на Ловно-рибарския съюз, където "коли и беси", както признават неполитизирани авджии. Бил е председател и на федерацията по вдигане на тежести. Шеф на парламентарната група за приятелство с Казахстан. И той е четири-пет мандата в Народното събрание. Обича Съветския съяз и всичко съветско, което често бърка с русофилство. И все е в сянка. Не се изказва, не обикаля медиите. Но казват, че дърпал конците. Затова не смеят да го пипнат.
Не е доказано, че Дъбов се е познавал с Цола Драгойчева. Но е видно, че е усвоил умението й да се приспособява и да оцелява след всяка чистка в БСП. От ръководството на столетницата изпаднаха фигури като Андрей Луканов, Жан Виденов, Георги Първанов, но Дъбов - не. Пуснал е корени на "Позитано" и няма партийна сила, която може да го мръдне. Наричат го "тихата стъпка" и "сивият кардинал". В момента се е прицелил в младите кариеристчета от БСП. Обвинява тях за краха на БСП на предсрочните парламетарни избори. Мерникът му е насочен най-вече към Георги Кадиев, Кирил Добрев и Страхил Ангелов. В едно от редките си интервюта, това във в-к "Преса", Дъбов заявява: „Не казвам, че те правят непочтен или нечестен бизнес, правят изключително сериозен бизнес за много милиони - и те не го крият. За Георги Кадиев е известно - той е в енергетиката. Кирил Добрев има няколко веца: ВЕЦ „Милано“ в Шуменско, в Родопите също, занимава се и с търговия на горива. Страхил Ангелов е в строителството – управлява водния сектор в Шумен, с поръчки за около милион лева. Ако трябва да търсим обединителна причина в техните реакции, тя е, че те може би се безпокоят, като останем в опозиция, дали това няма да навреди на бизнеса им. Вероятно обаче не това е истинската причина. На тях им трябва и политическа власт, трябва им позиция в ръководството на партията. Те не са доволни от избора, който направи конгресът, и това, което правят сега, е продължение на битката за председател на партията”.
Дъбов удря тримата си опоненти в бизнеса, защото знае, че електоратът на партията не си пада по богаташи. Само че пропуска един факт, широко известен в Шуменско. В региона, твърдят местни хора, не може да подпишеш договор, да направиш сделка, бизнес или каквото й да е друго, ако нямаш одобрението на др. Дъбов. Дали това се прави безплатно или не - никой не се наема да каже. Поне засега.
Освен това се говори, че Дъбов е бил силно заинтересован от хода на процеса срещу бандата "Килърите". Някои споменават дори, че името му е замесено в опити да се въздейства върху някои свидетели (от Велико Търново, да речем...) да си променят показанията. Може да са слухове, а може и да не са. Истината знаят прокурори, разследващи и съдии. Но дори слух да е, защо точно неговото име се завърта?
Цола Драгойчева между Тодор Живков и Леонид Брежнев
Младите не искат Дъбов. Не го искат за депутат и шуменци. Затова бе пратен в Пловдив-област на последните избори. На милионера Георги Гергов било много трудно да укроти съпартийците си, които не искали пришълеца. Социалистите в Габровско също изразиха недоволството си от него. Но Дъбов не отстъпва. Готов е да воюва със старо куче в пиара като Нидал Алгафари, но не си дава паничката. До памперси ще го докара, но няма да отстъпи топлото място в парламента и партията. Както обичат да казват комунистите от старата школа: "Затова сме се борили, я!". Всъщност в началото беше за съвсем други неща, но те отдавна са забравени. Социална справедливост е едно от тях.
Друг е въпросът какви качества притежават младите, които го нападат и каква е целта им по пътя към върха на БСП. Дали са безкористни и предани на социалистическите идеи или просто искат да ползват партията "като търговска марка", както казва Георги Кирков още преди стотина години. Така или иначе конфликтът между "богатите млади" и "фараоните" в БСП показва, че тази партия има голяма нужда от почивка. Да се оттегли някъде, може и в нелегалност, и да не се появява в политическото пространство известно време. Днес тя недоволства от ортака си във властта ДПС, но "пропуска", че движението на Доган съществува и е това, което е, именно благодарение на Луканов, Лилов, Първанов, Станишев и други корифеи на БСП. И Дъбов, в това число. Без тях "явления" като Христо Бисеров, Йордан Цонев и Делян Пеевски биха били невъзможни. Отрочето, което създадоха и отгледаха, е на път да изяде родителите си. Така е от памтивека. И Франкенщайн, когато се усеща силен и зъл, се обръща срещу своя създател. Въобще БСП (и ДПС напоследък) са една нелепа готическа история в ХХI век. Др. Дъбов е герой от сюжет на политическия ужас, който отдавна трябва да бъде прибран в гардероба и поръсен с нафталин.
Георги Н. Петров
