Левскар съм, но съм потресен от поведението на подивелите сини футболни запалянковци. Ударът със снежна топка в главата на Стойчо Младенов (човекът е прав: ами ако в нея имаше камък или бомбичка?!); желанието за... саморазправа с футболистите, загубили за пореден път (е, толкова си могат). Малко преди това полицията е заловила други идиоти, от червените келеши, въоръжени с... мачете и самурайски нож, тръгнали за уреден по интернет побой. Ами че този търкал можеше да завърши с отрязани глави, като в Ислямска република!, коментира пред Фрог нюз социалният медик д-р Тотко Найденов.
Какво си въобразяват всичките тези алкохолизирани и немалко от тях - дрогирани лумпени, независимо чии привърженици са? Че футболът е място не за радост, удоволствие и човеколюбие, а кървава война?, гневи се Найденов.
Забравихме ли невинния човек, убит преди 6-7 години от хвърлена бомбичка от побесняла тълпа (след подобно дерби), и то - седнал на чашка кафе на масичка на тротоара пред едно бистро? Така и не бе заловен убиецът, не се разбра червен ли е, наш ли. Какво значи - "наш": извергът няма цвят. Забравихме ли прекрасното момиче, привърженичка на ЦСКА, което едва не бе убито от друга бомбичка, паднала и взривила се на рамото й: оглуша за цял живот, едва го спасиха неврохирурзите.
Защо подобни сцени не стават в Англия, чиито запалянковци преди 30-тина години се бяха прочули като най-кръвожадните и необузданите? Помните ли над 30-те италиански момчета, наръгани и убити от тях на една среща - жертви, колкото в битка от Втората световна война. Тогава Маргарет Тачър изригна: "Вие сте зверове!". И издаде драконовски закони за престъпниците по стадионите, припомня социалният медик.
Тези хора са с психични отклонения. Подли и страхливи маргинали, нищожества, недоказали се в обществото нито с образование, нито с някакви добри прояви, със силно изразен и измъчващ ги комплекс за малоценност, усетили се велики и значими под влияние на алкохола и наркотиците, удобно скрити в анонимността на тълпата. Борбата с тях трябва да бъде безкомпромисна - за да не се стигне до нови жертви и тежко ранени хора. "Страх ме е да водя детето си на мач!", с тъга бе проронил един баща преди години, пак след подобно "дерби".
Ето, започва работа 43-тото Народно събрание, чийто живот едва ли ще бъде по-дълъг от 12-18 месеца. Толкова ли е трудно да се спретне Закон за футболното хулиганство. Имаше някакъв подобен документ, но достатъчно ли е суров? Предвидете 2 години затвор за нанасяне на побой, 1 година за хвърлена бомбичка - и ще видим дали ще посмеят повече да се гаврят с обществото, апелира медикът и продължава:
Ще се намери ли една наша Маргарет Тачър и за тези лумпени, които са срам за България?
