Три кокершпаньола, откраднати в Разград в края на септември, вдигнаха накрак полицията в региона. Издирването на четириногите, оценени по 5000 евро всяко, извади на светло факти за един малко познат у нас, но много доходоносен бизнес - добива на трюфели.
Търсенето на редките гъби в нашите гори видимо набира скорост, ражда конкуренция и вече не липсват удари под кръста. Откраднатите кокершпаньоли с носове за милиони са били специално обучени да изравят екзотичните трюфели. Отглеждани са от бизнесмена Румен Колев, известен в Разград с прякора Препаратора, пише "Стандарт".
Румен е познат в региона със страстта си към дивите животни. И се гордее с колекция от препарирани редки видове. Напоследък Колев се впуснал в бизнеса с трюфели, но рядко отварял дума за това. Предпочитал да не вдига завесата около новите си занимания в гората, а мълчанието му разпалвало въображението на околните, сигурни, че Колев е напипал златна жила и я крие само за себе си. Когато изчезнали кокершпаньолите му, Препаратора бил убеден, че са задигнати от незнаен конкурент. Иначе Колев бил взел достатъчно мерки, за да гарантира сигурността на кучетата си. Трите женски кокершпаньоли имали чипове, необходимите регистрации, били с изрядни паспорти.
Месец след кражбата, полицията открила две от кучетата в двора на Светлозар Басарков в поповското село Ломци. Басарков, който преди няколко години излезе от затвора, престоя 15 г. зад решетките заради това че през 1996-а, въоръжен с автомат и с качулка на главата, опразни касите на Добруджанска банка в Разград. Дългото разследване на първия банков обир у нас бе съпроводено с упоритото мълчание на главния заподозрян. Басарков така и не пропя нищо, свързано с грабежа, и бе осъден главно заради безспорните доказателства, че е притежавал автомата "Калашников", с който бе похитен трезорът. Затова сега криминалистите са повече от скептични, че ще изтръгнат обяснения от изпечения крадец, за това как са задигнати кучетата. Не е ясно още и къде е третата изчезнала кокершпаньолка. Предполага се, че е продадена от бившия затворник с цел бърза печалба, докато останалите две кучета Басарков запазил за себе си, за да влезе и той в бизнеса с трюфели. Близки до разследването твърдят, че ченгетата влезли по дирите му, след като други търсачи на редките гъби го видели да обикаля горите из Разградско, съпроводен от две отлично обучени кокершпаньолки.
Криминалната сага с кучетата на Препаратора разбуни духовете в Лудогорието и насочи прожекторите към бизнеса с трюфели, за който в района отдавна се говори много, но малко се знае. Пръв отвори очите на местните за новия Клондайк италианец, роден в Умбрия, но избрал да се засели у нас. Покойният вече Патрицио Панфили беше дошъл да живее в лознишкото село Бели Лом и сам обикаляше горите на Делиормана, а 15-те му специално обучени кокершпаньола ровеха пръстта и по миризмата откриваха скъпите гъби. За разлика от нашенските търсачи на трюфели човекът от Ботуша не възприемаше работата си като тайнство, което трябва да пази само за себе си, а словоохотливо разкриваше тънкостите на занаята. Сам потомствен събирач на редкия деликатес, Панфили твърдеше, че в Италия около 3 млн. земеделци се изхранват като изравят от земята ценните екземпляри. По думите му, най-скъпата гъба в света може да се открие единствено от специално обучените за целта кучета, като уменията да надушват трюфелите те наследявали по рождение. Затова притежанието на такова четириного задължително включва проследяването на родословното му дърво, а обучението е допълнение към вече закодираните в генотипа му качества.
В момента на киноложкия пазар търсачите на трюфели се продават с начална цена от 4000 евро, а най-добрите екземпляри се търгуват по 10 000 евро. Макар да са представители на ловна порода, тези кучета не могат да преследват дивеч. Те умеят единствено да душат около дърветата и да разбират къде са налели сок ценните грудки. Кучетата показват на стопанина си мястото, където растат трюфелите, а задача на човека е да разрови гнездото, да прибере ценния плод и да зарие пръстта, така че след време там отново да пораснат гъби от редкия вид, твърдят познавачите.
Първият трюфел у нас е намерен от Патрицио Панфили в горите на Рила, край Костенец. Обиколките му из страната показали, че в България растат само от черния вид гъби, които са по-често срещани от белите и доста по евтини от тях. Въпреки всичко цената е от 30 до 150 евро за килограм, в рамките на която се продават деликатесните гъби по борсите в Европа, прави събирането им много доходоносно. Ако човек разполага с добре обучено куче, той може да направи пачки, казват хора, заели се вече с тази работа. Сам Панфили е признавал пред приятели, че куче отличен търсач може да намери за един ден 10 кг, ако е пуснато да души в правилната гора. Италианецът твърдеше приживе, че в лесовете на Делиормана в Разградско и Шуменско има много находища. За това как се обучават кучетата обаче майсторът не казваше почти нищо, въпреки че в двора му лаеха 15 специално дресирани кокершпаньола. Панфили твърдеше още, че у нас има идеални климатични условия за развъждане на трюфели в естествена среда. Той сам обмисляше да внася в България "заразени" дръвчета които да се засаждат върху пустеещи земи и така да се създадат у нас горски участъци, богати на ценната суровина, за най-скъпите трапези по света. Затова обаче италианецът считаше, че са нужни промени в законодателството, които да дефинират професията на хората, добиващи трюфели, и да гарантират защитата на кучетата търсачи, които следва да бъдат застраховани. Колко прав е бил пионерът от Ботуша, показва последното похищение върху кучетата на Препаратора. Що се отнася до крадеца Басарков, ако вината му се докаже пред съда, заради повторния обир, той може да получи нова порция от 15 г. зад решетките.
Докато униформените разплитат кражбата на скъпата жива стока, десетки нашенци ровят по форумите, за да разберат къде растат ценните гъби и откъде могат да се сдобият с кучета търсачи, за да хванат и те златната жила. Малцината жители на Делиормана обаче, познавали лично Патрицио, си спомнят скепсиса, с който той се отнасяше към способността на новите си съседи да усвоят непознатите да тях умения. "Българите имат презрително отношение към кучетата. Искат да им изкарват пари, но не ги уважават. Затова, когато дам някое от моите кучета на приятел, после чувам, че то не работело добре. При мен обаче се справя отлично. Може би това е, защото нямате традиции", нареждал пред гостите си италианецът.
